Джаз певицата Мирослава Кацарова представя в Шабла проекта си BLUETRONIC

Новия си проект BLUETRONIC ще представи този четвъртък в Шабла джаз певицата Мирослава Кацарова, съобщават от местната управа.

BLUETRONIC е съчетание на джаз и електронни мотиви, а самата Кацарова се отличава със специфична вокална фраза и богат и пъстър глас. Любовта и вкуса ѝ към джаза се разгръщат в различни посоки – тя е автор и водещ на две радиопредавания, а от девет години насам е организатор и селекционер на един от най-ярките фестивала у нас – „Пловдив Джаз Фест“.

Като певица през годините работи с някои от най-добите музиканти в жанра – Румен Тосков – Рупето, Христо Йоцов, Веселин Веселинов – Еко, Теодосий Спасов, Антони Дончев, а през последните години си партнира активно и продуктивно с пианистка и композитор Мирослав Турийски. Кацарова има четири самостоятелни албума – „Бяло в бяло“ (2001), „Vuelvo Al Sur“ (2012), „My Cinema“ (2016) и „Теменужена“ (2021), в които, освен на български, пее на още четири езика.

BLUETRONIC обръща поглед към електрониката и джаза по идея на дългогодишния ѝ сценичен партньор Младен Димитров, по-известен като DJ Mr. Moon. Заглавието подсказва, че можем да очакваме аранжименти с активното електронно звучене на песни от и на Мирослава Кацарова, но и на кавър версии на Dance Me to the End of Love на Ленърд Коен и Teardrop на Massive Attack.

„Ще чуете и някои обичани от нас песни, които Миро (клавиристът и автор на аранжиментите Мирослав Турийски – б. а.) и Младен тук-там са „поотровили“ с дръзки рехармонизации. „Трониката“ е „синя“ заради „Блу“ тоновете, които хармонията все пак предполага, а и заради любовта ми към провлачената вокална фраза, белязана от вродената ми тъга. Но песните и аранжиментите са много светли и ведри, сътворени в процеса на репетиции, казва за проекта си Мирослава Кацарова.

Началният час на концерта е 19:00, а „сцената“ – Зеленият образователен център в морския град. Билети могат да бъдат закупени както на място в деня на проявата, така и предварително – на касата на Народно читалище „Зора – 1894 г.“.

Снимка: Мирослава Кацарова, Фейсбук