Добруджа, паметта и българите зад граница събраха участници във форума „Българско наследство“ в Балчик

Историческата памет за Добруджа, връзките с българските общности зад граница и литературата, която съхранява разказите за миналото, бяха във фокуса на конференцията „За етнологията на българите“ в Балчик. Събитието се проведе днес, 20 август, в ТИЦ „Мелницата“ като част от XII Международен форум „Българско наследство“.

Форумът започна по-рано през деня с възпоменание, изложба и историческа конференция, посветени на 110-ата годишнина от насилственото откарване на добруджанци в румънските лагери в Северна Молдова. От 16:00 часа програмата продължи с изложба и конференцията „За етнологията на българите“, с участието на учени, писатели, краеведи и представители на българските общности зад граница.

Сред темите, представени в научната част, бяха връзките и различните форми на кореспонденция между българите в Бесарабия и България, дейността на неправителствени организации и граждански сдружения за поддържане на контактите с диаспората, образователните политики на България спрямо българските общности в Молдова и Украйна, както и ролята на визуалните изкуства и реакциите на общностите при обществени и природни бедствия.
Особено място в следобедната програма зае представянето на книги, свързани с историята и съдбата на Добруджа. Стефка Станчева представи трилогията си „Благословената земя“, която определя като плод на любовта си към добруджанската земя.

Първата книга – „Добруджанският феникс“, е посветена на Яни Хаджиянев-Калиакренски. Авторката разказа, че е издирвала архивни материали и кореспонденция, за да проследи живота и обществената му дейност – от раждането му в Каварна и работата му в Добрич до годините на румънските управления и безследното му изчезване през септември 1944 г.

След нея се появява „Мигът на Дора“, чрез която Станчева пресъздава радостта от връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. през погледа на Дора Габе и с място за делото на нейния баща Петър Габе. Третата книга – „Жертвени макове“, е посветена на преселението и съдбата на хората от Северна Добруджа. Авторката обясни, че като наследник на преселнически род е искала да покаже и другата страна на събитията от 1940 г. – радостта за жителите на Южна Добруджа и раздялата с родните места за преселниците от север.

По време на срещата бяха представени и книги на Добри Станчов, посветени на историята на Каварна и региона. Сюжетът им обхваща периода от Априлското въстание до Освобождението, с акцент върху Черноморска Добруджа и съпротивата срещу черкези и башибозуци. Беше отбелязано и участието на младата Анна Граматикова, която е автор на илюстрации към книгите на Стефка Станчева и Добри Станчов.

За една от най-тежките страници в историята на Добруджа говори писателят, краевед и общественик Монка Милева от силистренското село Калипетрово. Тя представи доклада си за трагедията на добруджанци в периода 1916–1940 г. и разказа как започва да събира сведения за преживяното от населението през годините на румънското управление.

Милева посочи, че при работата си е използвала както исторически източници и литература, така и спомени, които е чувала от възрастни жители на Добруджа. Според нея през 1916 г., при оттеглянето на румънските власти, множество мъже и жени от селищата в региона са били насилствено отведени в Румъния. Тя изрази и съмнение, че известните списъци съдържат имената на всички откарани хора, като даде примери от собствените си проучвания.

Историята има и дълбоко личен характер за авторката. Нейните баба и дядо от Калипетрово също били отведени като младо семейство и прекарали две години далеч от дома си край река Прут. По думите ѝ те успели да се завърнат, но дядо ѝ починал няколко години по-късно след преживените глад, мизерия и болести.

Тези проучвания са в основата на книгите ѝ „Отвлечени“, „Отстъпени“ и „Преселени“, впоследствие обединени като трилогия. Първата е посветена на отвеждането на добруджанци и лагерите в Румъния, втората – на съдбата на Южна Добруджа след 1913 г., а третата – на преселниците от Северна Добруджа и трудностите, с които се сблъскват след установяването си на юг.

Милева подчерта, че целта на книгите ѝ не е да създават омраза между българи и румънци. „Истината обаче трябва да се знае“, заяви тя, като посочи, че е срещала в Румъния и много добронамерени и отзивчиви хора. „Аз обичам много Добруджа и добруджанци. Пиша за тях, защото от все сърце им желая едно по-добро бъдеще“, каза още авторката.

В конференцията участва и Мария Ганчев, председател на Асоциацията на българите в Браила. Тя разказа, че групата на българската общност от румънския град гостува на форума в Балчик за шести път и участва и във фолклорния конкурс.

Ганчев насочи вниманието към българското присъствие в Браила и ролята на града през Възраждането. Тя припомни за голямата българска общност, установила се там през XIX век, в която е имало занаятчии, пристанищни работници, търговци и представители на българското националноосвободително движение.

Сред имената, свързани с Браила, тя посочи Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Сава Раковски и Марин Дринов. Особено внимание отдели на създаването в града през 1869 г. на Българското книжовно дружество, което по-късно се премества в свободна България и се превръща в Българската академия на науките.

XII Международен форум „Българско наследство“ продължава в Балчик до 22 август. На 21 август от 9:30 до 14:30 часа е предвиден фолклорен конкурс. На 22 август програмата продължава с ново издание на конкурса и гала концерт от 10:00 до 14:00 часа.