Добрич почете 138 години от рождението на Йордан Йовков

Изминаха 138 години от рождението на Йордан Йовков - най-четеният писател от семейството на българските белетристи. Неговите творби не биха могли да бъдат извадени от съкровищницата на родната ни литература, без да остане в нея неизпълнима празнота. Което е особенно ценно у Йовков е естествеността, простотата, присъща на най-големите майстори - онзи чуден дар - с най-обикновени наглед средства да се омайва и увлича читателят. За силата на неувяхващите Йовкови произведения свидетелства авторитетния слововед от световен ранг нобелистът Томас Ман, а италианският славист проф. Артуро Крониа обобщава: "В неговото изкуство има един белег... - българинът. Това е най-характерната черта в неговото творчество. От нея идва силата и художественото вдъхновение и в нея е съсредоточена цялата творческа дейност, Йовковите разкази са като скъпоценни бисери в огърлието на българската литература. Творчеството на Йовков е богата художествена хроника - летопис - жития из - ненаписаната Библия на селския ни народ в неговите типични психологически, битови, исторически черти ... Словото на Йовков издържà изпитанието на времето, то и сега вълнува с едно основно, завладяващо чувство - обич към човека, възторг от прекрасното към човека. И ако ние отново се връщаме към неговите разкази, то правим това привличани от човеколюбието и истините за човешки живот, който лъха от тях. Йовков живя малко повече от половин век, но и днес е наш съвременник ... В света на големия писател "духът на мястото" и „локалният сюжет" не се превръщат в регионалност и историческа ограниченост, а в голям нравствен проблем ... От живота на народа, от неговата поезия, от неговата морална чистота той създаде един свят на доброта, на вечната красота. Като малцина други в българската проза Йовков притежава до голяма степен оня рядък дар, които му дава възможност да превръща деня във вечност. Йовков ни създава чувство за вечност. За българска вечност. Тази година се навършват 90 години от издаването на сборника с разкази "Вечери в Антимовския хан". Антимовският хан изгоря през войните, но остана да живее в написаното от Йовков като символ на патриархалното време. С тази книга Йовков сякаш взема читателя си за ръка и го повежда, казвайки: "ела, аз ще ти покажа едни хора, чиито грижи са малки, чиито радости са дребни, но пък са тъй живи, тъй обичливи, че не можем ги подмина без да изкажем уважението си пред тяхната човечност. Сборникът "Вечери в Антимовския хан" пленява със своите хора. Тук е поместен и разказът "По жицата", който днес ученици от 7д клас при Средно училище "Петко Рачов Славейков" театрализират във вечния дом на писателя.

Източник: Дом-паметник "Йордан Йовков"