Днес „жилавият троскот“ Йордан Кръчмаров щеше да навърши 75 години

Днес един „жилав троскот“, както наричаше себе си поетът от Гурково Йордан Кръчмаров, „един брадясал и по-беден от вятъра хъш, един ексцентричен бохем, който си другаруваше с щурците и говореше езика на дъждосвирците“, щеше да навърши 75 години, припомни Наталия Георгиева, председател на Народно читалище „Свобода – 1897 г.“ в родното му село.

Той „щеше да черпи с вино някого, някъде и да рецитира пред камерна публика на рибари или другари най-новото, което е нарисувал с думите си. Думи, извадени от същата пазва, в която си е държал въжето, за да се провеси над корен от ясен“, допълни тя.

Георгиева сподели, че като човек, който не е познавал Кръчмаров, на нея най-малко ѝ отива да говори за него. Същевременно обаче и най-много и приляга, тъй като е „непредубедена“; „защото съзирам в гения му само и единствено поетически сътворения, които не свързвам нито с чорлавата му коса, нито със запиляването му нанейде, откъдето е забравил да се върне, понеже го е пресрещнала музата с чаша в ръка“.

„Нехая и за грижите, които другите са очаквали от него да полага, а той е занемарявал, понеже вдъхновението го е спряло по пътя. Едни от тези хора, които могат да извадят спомените си за него от раклата и го пазят в сърцето си, му пеят: „Осанна!“ Други го разпнаха заради рошавата брада, заради неопраната риза и заради неоплевената градина“, добави Георгиева.

Тя припомни, че собственото му село Гурково не издаде посмъртно неговите стихосбирки – направиха го немуподобните, „защото той не беше от това село, не беше от този космос – беше себе си и сам Вселена“. Селото обаче си има сърце – читалището, което отговаря за опазването на паметта и е „камбаната, която бие, ако някой тук е сторил дар на човеците и им е завещал сол“, каза още тя.

„Терзанията му терзаят и нас, само дето не всеки от нас може да ги остави вечни след себе си. И тези, които го помнят като пройдоха и нехранимайко, и онези, които зяпнаха като мен, когато прочетоха, ще си отидем. Той обаче няма – ще остане мастилото му. Той не е умирал. Него го четат“, категорична е Георгиева.

Свои спомени с Йордан Кръчмаров сподели неговият прител Сашо Серафимов – поет, председател на Сдружението на писателите в Добрич и член на журито на първия Национален поетичен конкурс „Сол за живите“, организиран от НЧ „Свобода – 1897 г.“ в паметна знаменития гурковлия.  

„Този конкурс поставя началото на един много сериозен прочит на поезията на Йордан Кръчмаров, написана простичко, но толкова драматична, философска и мъдра, че сякаш в душата ти влизат отломки от незнайно съвършенство. Поезията му не се идентифицира с реалния свят, но създава свят, в който емоционално може да бъде видян човека в неговата трагичност, на граничната линия, където се срещат духа и материята“, каза Серафимов пред родственици, приятели и близки на Кръчмаров.

„Твоята поезия понякога е наистина страшна – толкова мъка и мъдрост. И страшното не е в мъката, а в мъдростта, с която караш читателя да навлезе така дълбоко в себе си, че да изтръпне от неочакваните изводи“, обърна се той към покойния поет.

„Помня как веднъж бяхме тръгнали двамата да нахраним гълъбите в твоето Гурково и се върнахме след една седмица, минавайки за по-бързо през Варна, Търново, Габрово и София. Но ти замина отвъд и навярно сега си поседнал в някоя кръчма край Млечния път да рецитираш на звездите прекрасните си стихотворения. Ти и сега си оставаш наш приятел, защото те носим в сърцата си и защото стиховете ти продължават да разказват мъдрата приказка на живота. А в спомените ни оставаш винаги такъв – усмихнат като дете и добър като юлско утро“, добави Серафимов.  

Поетът Йордан Кръчмаров е роден на 24 юли 1948 г. в с. Гурково. Завършва Първа гимназия в Добрич, а по-късно служи като матрос във Варна. Носител е на Първа награда за поезия от Националния конкурс „Дъга под Лудогорието“. Почива от инфаркт на 16 май 1986 г., едва на 38-годишна възраст.

Йордан Кръчмаров е автор на цикъла „Цялото ми богатство“ в поетичната антология „Общежитие“, а след смъртта му, с помощта на негови приятели, сред които е Сашо Серафимов – председател на Сдружението на писателите в Добрич, излизат стихосбирките „Нощен залив“ (1987 г.), „Сол заживите“ (1992 г.), „Риза за Христос“ (1993 г.), „След XX века“ (1998 г.) и „Полюшвана от вятъра мишена“ (2006; 2008 г.).