Трифон Зарезан, известен още като Ден на лозаря, е един от най-тачените български народни празници. Отбелязва се на 14 февруари и е посветен на св. Трифон – покровител на лозарите и винарите. На 1 февруари Българската православна църква чества Трифоновден по църковния календар, отдавайки почит на светията. Народната традиция обаче съхранява празника на 14 февруари, когато започва първият важен етап от новата земеделска година – пролетното зарязване на лозята.
Трифон Зарезан е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на лозата – нейната резитба. Именно този ритуал поставя началото на надеждата за богата реколта и добро вино. Затова празникът има особено място в българския календар и е определян от редица изследователи като ключов момент в традиционната обредност, свързана с лозарството и винарството.
Обредната трапеза се приготвя от жените. Замесва се питка, често украсена с тестени фигури на лозов лист или грозд. Приготвя се варена и пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина, туршия, луканка, „бабяк“ (пълнен стомах с месо). Задължително се носи бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец и бръшлян, превързана с червен конец за здраве.
Косерът – инструментът за зарязване – се почиства и наточва предварително. В нова вълнена торба мъжете поставят хляба, кокошката и бъклицата с вино и с тези дарове на рамо тръгват към лозята.
Всеки стопанин зарязва в своето лозе по няколко кютука (главини). След като се прекръсти, той полива лозата с вино, зарязва я и отново полива, като изрича благословия за берекет. На някои места се ръси и със светена вода от трифонденския водосвет.
В различните краища на страната ритуалът има свои особености. В селата край Дунав лозовите пръчки се хвърлят в реката – както тече Дунав, така да тече и виното. Другаде една пръчка се извива на венец и се поставя на калпака или през рамо – символ на плодородие и чест. От лозови пръчки се изработва и короната на „царя на лозята“, който предвожда празничното шествие.
След зарязването мъжете, накичени с лозови пръчки, се събират на обща трапеза – често край пъдарската колиба. Там споделят храна и вино, пеят песни и отправят пожелания за здраве и плодородие. Избира се лозарски цар, който символично ще управлява лозята през годината.
Трифон Зарезан е повече от земеделски обичай – той е празник на труда, надеждата и общността. Виното символизира живота, радостта и сплотеността. Зарязването на лозата е не просто агротехнически акт, а ритуал на вярата в плодородието и в силата на човешкия труд.
И до днес празникът съчетава древни езически елементи и християнска почит към светеца, превръщайки се в жив мост между миналото и настоящето – между корена и плода.
