Анри Кулев пред БТА: Свободата трябва да бъде възпитавана

Човек трябва да бяга от свободата, защото и тя писва. Свободата е територия за безхаберковците. Това казва в интервю за БТА Анри Кулев през 2019 г. Днес големият български режисьор, художник, аниматор, сценарист и продуцент отбелязва своята 75-годишнина. „Няма по-голямо условие от свободата, защото това са безсмислени приказки, ако не съществува вътре в теб. Свободата трябва да бъде възпитавана, тя трябва да се преподава в семейството и училището“, казва още той.
„Ние първо се разпаднахме, а след това се затворихме. После се намразихме, защото не се познаваме. Киното също се разпадна. Едно време също имаше омраза, но тя беше концентрирана към ръководството и затова бяхме обединени. В момента, в който общият враг изчезна, ние се превърнахме в условни врагове на себе си. Изведнъж малкото пари сблъскаха главите на поколенията. Младите мислят, че старите им взимат парите. Старите се чудят какво правят младите. Настъпи някаква пълна безсмислица. Поне това е моето усещане. А не бива да е така. И мисля, че държава също има пръст в тази работа, в това хитро сблъскване, защото продължава да държи субсидиите на ниски нива. Те трябва да се увеличат, трябва да има свобода на действие, трябва да има различни възгледи. Не само младите, всички трябва да работят непрекъснато и да се развиват. До дълбоката си интелектуална старост“, казва още Анри Кулев пред БТА.
Той е роден на 21 юли 1949 г. в Шумен. Средното си образование завършва в София. През 1974 г. завършва специалност режисура на рисувания филм в Москва, във Висшия институт по кинематография, в класа на Анатолий Сазонов. „Аз си бях чисто български продукт, когато постъпих в института в Москва. Малките нации страхотно се потискат при сблъсъците с огромните култури. Реката от традиции, които носят те, те кара да се чувстваш слаб плувец. Преподавал ми е живописецът Пименов, който беше жива легенда на най-напредничавите тенденции от началото на 20-и век. Бях ученик на Николай Третяков – внук на знаменития Третяков. Те оформиха характера ми. Реших, че не мога да правя нещо просто така. Ако за някого моите образи са натрапчиви и деформирани, за мен те са начин на възприемане на света“, разказва Кулев за образованието си в Москва.
ВОДАЧЪТ НА „НОВАТА ВЪЛНА“ В БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ
След дипломирането си, почти 20 години – от 1974 до 1993 г., работи като режисьор, художник, аниматор и сценарист в студиото за анимационни филми „София“.
Според специалистите Анри Кулев е водачът на „новата вълна“ в българската анимация от края на 70-те години на 20-и век. Тримата с Николай Тодоров и Слав Бакалов правят „нежна революция“, като внасят нов тип драматургия, нови теми и нов вид графизъм в стремежа да се самоизразят и да наложат своя индивидуален възглед за живота. Неспокойният творчески дух, нестандартните рисунки – съзнателно деформирани и остро експресивни, вечният конфликт с началниците спечелват на Анри Кулев прозвището „ужасното дете на българската анимация“. Анри Кулев сам определя като „нежна агресивност“ естетическата си платформа в документалното кино и нарича „джазови“ своите експерименти в игралното кино.
Анри Кулев е режисьор, художник, сценарист и продуцент на десетки игрални, документални и анимационни филми.
60 ГОДИНИ ОТ ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ
Първата си публикация – илюстрация, Анри Кулев печата във в. „Средношколско знаме“ през 1964 г. През дългогодишната си кариера той е автор на множество карикатури и графики в печата. През годините той участва с рисунки във вестниците „Култура“, „24 часа“ и „Преса“. От 1992 г. създава редица телевизионни шапки, заставки и рекламни клипове. Той е илюстрирал и няколко книги.
Анри Кулев е режисьор на повече от 70 филма. Сред тях са игралните филми „Смъртта на заека“ (1981), „Бащата на яйцето“ (1991), „Госпожа Динозавър“ (2002), „Врабците през октомври“ (2006), „ЦАХЕС“ (2010), „Имало една война“ (2020), анимационните филми: „Хипотеза“ (1976), „Постановка“ (1977), „Кавалкада“ (1979), „Гарсониера“ (1980), „Неделя“ (1980), „Сафари“ (1981), „Кой вижда по-надалече“ (1983), „СПИН“ (1984), „Приказка за пътя“ (1985), „Как маймуните произлезли от човека“ (1986), „Веселякът“ (1987), „Очи черные“ (1993), „Горгоната“ (1994), „Сламеният човек“ (2002), „Парцалът“ (2007), „ПУК“ (2011), „Вятър работа“ (2017), „Меко казано“ (2022), „Бяло рамо за черен мъж“ (2024) и документалните филми: „Тежък хляб“ (1981), „Сънувам музика“ (1983), „Свирачи“ (1984), „Лабиринти“ (1984), „Имената на вечността“ (1994), „Алжирският бряг на Камю“ (1994), „Котка в мрежата“ (1994), „Нежното чудовище“ (1994), „Вестникът“ (2000), „Дудуна“ (2000), „Душевно“ (2007), „Веда Словена“ (2011), „Книга на мълчанието“ (2015), „Ориентирай ни, Стефане“ (2024).
Филмите му „Гарсониера“ и „Неделя“ са включени в специалната колекция на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, САЩ.
БОРБАТА ЗА ДОБРИЯ АВТОР Е НОМЕР 1
Поетът, белетрист и сценарист Борис Христов е автор на голяма част от сценариите на филмите на Анри Кулев. На въпрос как се прави кино със силни личности и придирчиви автори като Валери Петров, Христо Ганев, Борис Христов, Анри Кулев отговаря: „И сложно, и лесно. Но задължително с уважение към теста. Не може да има добър филм без добър автор. Аз съм търсил тези автори. Борбата за добрия автор е номер едно в киното и аз съм благодарен, че те са ме допуснали до света си“.
Анри Кулев има над 10 самостоятелни изложби в България и чужбина – София, Пловдив, Братислава, Краков, Берлин, Анеси, Ню Йорк, Оберхаузен, Хирошима. През 1985 г. за първи път български автори на анимационни филми са поканени да направят изложба в Анеси, Франция, по време на 15-ия международен анимационен фестивал. Те са Анри Кулев и Николай Тодоров. В началото на 90-те години на 20-и век рисунки на Анри Кулев са показвани в Музея за модерно изкуство във Вашингтон.
Анри Кулев е сценограф на театралните постановки „Щастливи дни и текстове“ на Бекет, „Пепел върху пепелта“ на Пинтер, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Буре барут“ на Дуковски, оперния спектакъл „Лили и вълшебното бисерче“ и др. Няколко сезона той е сценограф в Германия.
Проф. Анри Кулев е преподавател в Нов български университет (НБУ) от самото му създаване през 1993 г. Там той създава програмата „Анимационно кино“ и е пръв неин директор. В университета е преподавател по анимационна режисура. На 30 ноември 2017 г. Анри Кулев е удостоен със званието „Почетен професор на НБУ“ за дългогодишната му всеотдайна преподавателска работа в НБУ – като основател на програма „Анимационно кино“ и любим преподавател на студентите.
Анри Кулев е член на Съюза на българските художници (СБХ) и на Съюза на българските филмови дейци.
ПРИЗНАНИЕ
В рамките на карикатурните си салони Музеят на хумора и сатирата в Габрово представя многократно творби на Анри Кулев. Той е бил член на жури на много български и международни фестивали и носител на редица награди.
Сред многобройните награди на Анри Кулев са „Златен клас“ през 1980 г., „Златен ритон“ през 1989 г., „Златна роза“ през 1994 г. През 1994 г. получава „Златна плоча“ на фестивала в Чикаго и награда в Берлин за „Горгоната“, награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добър анимационен филм през 2007 г. На 28 май 2019 г. Анри Кулев е удостоен с наградата „Златен век“ – огърлие на Министерството на културата. На 5 юни 2020 г. става носител на Наградата на София. На 1 ноември 2021 г. е удостоен с почетното звание „Почетен гражданин на София“.
На 4 април 2023 г. е отличен от СБХ с приза на секция „Карикатура“ за цялостно творчество. На 16 май 2023 г. е удостоен с наградата „Васил Гендов“ за най-добър анимационен филм за „Меко казано“ по едноименната приказка на Валери Петров от 1979 г. На 26 август 2023 г. става носител на наградата за цялостен принос в развитието на киноизкуството на 31-вия международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна.
На 21 декември 2023 г. Анри Кулев е удостоен със специална награда от фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон“ за пълнометражния анимационен филм „Меко казано“ по едноименната приказка на Валери Петров. На 4 април 2024 г. е награден от екипа на Музея на хумора и сатирата в Габрово.
/ДД
/отдел „Справочна“, АЯ/
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 20.7.1999 г.; БТА, ВИНФ, 28.5.2019 г.; БТА, ВИНФ, 25.6.2020 г.; БТА, ВИНФ, 31.10.2021 г.; Кой кой е в Б-я, София, 1998, с.397; Кой кой е в българската култура, Варна, 1998, с. 285; в. „24 часа“, 19.6.1993 г.; в. „Труд“, 17.7.2009 г.; https://ecatalog.nbu.bg/default.asp?V_Year=2017&PageShow=teacherpresent&P_Menu=teachers&Fac_ID=12&P_ID=2121&T_ID=638; https://nbu.bg/bg/za-nbu/lichnostite-na-nbu/pochetni-profesori/prof-anri-kulev; https://www.bta.bg/bg/news/lik/647937-dimitar-atanasov-e-nositelyat-na-nagradata-na-sayuza-na-balgarskite-hudozhnitsi#%22%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8%20%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%22; https://www.bta.bg/bg/news/lik/591294--posledniyat-glarus-na-tonislav-hristov-i-sleda-na-asparuh-petrov-sa-golemite#%22%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8%20%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%22; https://www.bta.bg/bg/news/lik/564741-muzeyat-na-humora-i-satirata-predstavya-karikaturen-salon-na-9-noemvri#%22%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8%20%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%22.