Базилика №2 в античния град Залдапа край Крушари може би е била двуетажна
Базилика №2 в римовизантийския град Залдапа може би е имала два етажа, каза пред журналисти доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридки“, която е част от международния екип от български, френски и канадски учени, изследващи вече четири години античната крепост край Крушари.
„Тази година работим в западната част на църквата, където неочаквано открихме богата декорация, характерна за олтарната част. По-специално, откри се едно доста голямо монументално стълбище, подход между вътрешния двор и преддверието. То е било оформено с три аркирани врати“, обясни тя. За това свидетелстват части от големи колони, които вероятно са се издигали на височина около 2,5 метра.
„Необичайното е, че открихме и части от мраморни преградни плочи, които принципно отделят пространството, резервирано за клира, от останалите богомолци. Обикновено това се среща в източната част на църквата. Намирайки ги в западната част, това ни кара да разсъждаваме, върху възможността да е имало втори етаж – така наречената галерия, и тези плочи да са използвани като парапети“, добави тя.
Допълнителен аргумент в подкрепа хипотезата е, че сондажът, който учените са направили, показва доста дебели и много дълбоко фундирани стени – 1,10 метра широки и около 3,5 метра фундирани. „Тоест, те е трябвало да носят голяма тежест. Би било безсмислено да е едноетажна църква с дървен покрив и да си дадат такова усилие толкова надълбоко да копаят и да фундират“, смята доц. д-р Миланова.
Учените обаче не могат да бъдат 100 процента категорични, защото засега не са намерили стълбището, което е водило към втория етаж. „То може би е в частите, които не сме проучили – по на юг или на север“, добави тя.
Близо до монументалния тройно аркиран вход ркипът е открил и античен жертвеник, който е допълнително издълбан, за да служи като място за държане на светена вода или вода за ритуално умиване преди влизане в църквата.
Базиликата е регистрирана още в края на XIX век от Карел Шкорпил, но само с една скица. „Вече имаме пълна представа за този забележителен храм за раннохристиянската археология. Той има внушителни размери – дължина 52 метра и ширина 22 метра“, каза ръководителят на разкопките проф. д-р Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.
Църквата се отличава и надминава всички останали базилики в провинция Скития по няколко показателя, добави той. „Първо, централният ѝ кораб е покрит с големи мраморни плочи с дължина около метър и ширина около 50 см. Открихме, че тази е единствената църква със синтрон и обходен коридор около него. Но най-вълнуващото, което също е без аналог в провинцията и не само, са 3000 фрагмента от мозайка. Апсидата е била покрита с мозайка от златист варак“, обясни ученият.
Притворът на църквата пък е бил покрит с големи, плътно наредени и добре нивелирани варовикови плочи. Започнато е разкриването на атриума (покрития двор пред църквата), чиято западна стена е покрита с големи каменни плочи върху хоросаниова мазилка – също без аналог в Скития.
„Атриумът също ни развълнува. От атриума към църквата се влиза по тържествено тристъпално стълбище, а от западната страна на базиликата са нападали стотина фрагмента прозоречно стъкло. Това значи, че отпред е имало прозорци, а вероятно и витраж, защото стъклата са с различна дебелина“, поясни проф. д-р Атанасов.
Раннохристиянският храм е строен поне на два етапа – към края на V, началото на VI век и след средата на VI век, когато е добавен атриумът. „Той малко затваря и пречи на движението около крепостната стена. Любопитното е, че тази църква като че ли започва да доминира дори над военните функции на крепостната стена – била е много важна в някакъв момент“, обясни доц. д-р Миланова.
