29 април - Международен ден на балета

На 29 април в България, Европа и по света се чества Международният ден на балета. Инициативата е на Международния театрален институт. Решението да бъде учреден ден на балетното изкуство е взето в София през 1982 г., на състоялата се у нас сесия на ЮНЕСКО. За Международен ден на балета е определена рождената дата на френския балетмайстор Жан-Жорж Новер, който остава в историята като най-големия реформатор в класическия танц. Той се смята за „баща" на балета в днешния му вид.

За основоположник на българския балет се смята балетистът и балетмайстор Анастас Петров Дачов. Вече над 40 години в Добрич се провеждаНационалната среща на младите балетни изпълнители „Анастас Петров". Началото й е положено през 1982 година. Всяка среща е едно вдъхновено съревнование, което призовава младата балетна смяна да изяви най-доброто от таланта си. Това е своеобразен жив паметник на творческото дело на Анастас Петров - първоучител и първомайстор, патриарх на българския балет, роден и израснал в Добрич. И тези вълнуващи срещи са израз на признанието, което българските творци от всички поколения пазят към делото на Анастас Петров. Националната среща се провежда през година. След няколкогодишно прекъсване, когато в Добрич се провеждаха само галаконцертите, от 2010 година градът стана отново домакин на Националната среща.

Анастас Петров е роден на 1 септември 1899, в  град Добрич ( под знака на Девата), в скромно чиновническо семейство, в което изкуствата са на почит. Танцува от дете, просто от малък усеща, че е роден за танца. Като ученик във Варненската мъжка гимназия през 1920 година вижда за първи път балет – при това истински!  Посещава серията  солови концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Това е решаващ момент в живота му. След две години заминава за Берлин с малка сума, отпусната от по-големия му брат. Постъпва в школата на Е. П. Едуардова, която оценява добрите му природни данни, неговата артистичност и музиканост, както и огромната му страст към балета. Прави го свой асистент. През 1925 г. Анастас Петров завършва тази школа и решава отново да учи – вече при балетмайстора Макс Терпис от Берлинската Щатс опера. Обучението му при Терпис до голяма степен го формира като художник. Заедно със сериозните си занимания по класически балет, той влиза и в света на свободния, изразен танц, към който го приобщава прочутия му учител. В тази връзка самият Анастас Петров споделя в интервю пред биографката си Виолета Консулова: „ Аз се възпитах в двойното лоно на класическия  и на свободния танц. Това отчасти ми попречи  да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство”. Завърнал се в родината си през 1926, въпреки възможностите да остане на Запад, Анастас Петров решава, че трябва да служи на родината си и постъпва като солист и балетмайстор във вече одържавената Народна опера в София.  По това време тя преживява истински подем. Тук работят големите руски диригенти - белоемигранти Исай Добровен и Моисей Златин, германецът Херман Щанге, както и младите и талантливи Асен Найденов и Асен Димитров. Режисьори са Драган Кърджиев и Христо Попов, а художник Александър Миленков.  В солистичния певчески състав блестят: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Мазаров, Констанца Кирова, Михаил Попов, Цветана Табакова, Стефан македонски,  Ана Тодорова…Анастас Петров започва да работи усърдно. Основава нова балетна школа, поставя танците към всяка нова постановка, търси и подготвя нови балетни кадри. Само за няколко месеца подготвя  танците в „Ловци на бисери”, „Орфей”, „Фауст”, „Еврейката”. Започва работа и върху първата самостоятелна балетна пиеса – „ Копелия” на Лео Делиб. Премиерата е истинско събитие. Това е всъщност официалното раждане на българския балет / 22 февруари 1927/.  Всеотдайната му педагогическа работа дава своите сериозни резултати. Трупата  се увеличава, професионализира, става все по-гъвкава и стабилна, способна да се справи с най- трудни задачи в различни по стил, епоха и еестетика балетни, оперни и оперетни заглавия от богатия афиш на Операта. Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ” към „Фауст”, Половецките танци от „Княз Игор”, „Арлезианката” и „Кармен” на Бизе, дивертиментите от „Аида”, „Ловци на бисери”, „Хубавата Елена”… Следват и редица самостоятелни балетни спектакли: „Раймонда” на Глазунов, „Прометей” на Бетовен, „Болеро” от Равел, „Тамара” от Балакирев, „Есмералда” от Пуни, „Куклената фея” от Байер, които са също етап в развитието на трупата. По-късно той ще посегне и към големия балетен класически репертоар: „Жизел” на Адан и „Лебедово езеро” – връх в постановъчната му дейност. Тя се отличава с отлично владеене на изразните средства на класическия танц и с умението му те да бъдат приложени хармонично, съобразно с възможностите на състава и отделните солисти / неговите солисти израстват като артисти с изявени индивидуалности, изразителни с определи актьорски индивидуалности/. В спектаклите му освен сериозната професионална култура, личи и пристрастието му към реалистичния танцов театър. В 35-годишната си творческа дейност Анастас Петров  ще постави танците в повече от 90 опери, ще създаде и 15 самостоятелни балетни постановки – част от тях жалони, образци в историята на българския танцов театър. Много са и образите, които пресъздава като солист-премиер на сцената. Сред тях критиката ще отбележи със суперлативи: Прометей , Клод Фроло от „Есмералда”, Гирей от „Бахчисарайски фонтан”, Зигфрид от „Лебедово езеро”, Змеят от „Змей и Яна” на Христо Манолов. Ще подготви няколко поколения първокласни балетни артисти, част от които ще направят голяма кариера като солисти, а след това и като педагози и постановчици. Лили Берон, Магда Колчакова, Нина Кираджиева, Асен Манолов,    Асен п Гаврилов, Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски – това е само малка част от тях. Все големи имена от историята на българския балет. През 1961 година Анастас Петров напуска Операта, но не прекъсва педагогическата си дейност. През 1977 година е удостоен с голямата награда „Хердер” от Виена. Умира през 1978. Неговите признателни ученици и съграждани от Добрич организираха национален балетен конкурс, носещ неговото име. През 80-те и 90-те години на миналия век сестрата на Анастас Петров, Пенка Дачева, дарява архива, вещи и др. на Регионалния исторически музей – Добрич, който любезно предостави изготвеното от него представяне на твореца. Брат на Анастас Петров е големият български художник Петър Дачев.