Мария Добрева заяви, че няма претенции към книгата на Константина Петкова
На редакционната поща на Про Нюз Добрич се получи право на отговор от Мария Добрева, председател на фондация „Вигория“ по повод публикацията ни от вчера, 29 август, със заглавие "Сашо Серафимов постави въпроса за автора на книгата на Маестра Константина Петкова". В нея цитирахме пост в социалната мрежа на председателя на Сдружението на писателите в Добрич Сашо Серафимов, в който той постави въпроса за авторството на автобиографична книга на Константина Петкова “Това, което чу, видях и преживях”, която излезе от печат преди дни. В него той твърди, че текстът на книгата е бил подготвен от Валентина Добринчева. "Но в карето не виждам името на човека месеци наред снемал текста от диктофона, редактирал го, композирал го /вероятно заедно с г-жа Петкова/. А доколкото си спомням на варианта, четен от мен, за коректор беше записано името на Мария Добрева. И двете имена не присъстват в изданието", посочи Серафимов.
Поместваме пълния текст на правото на отговор от Мария Добрева, в което се казва:
"Уважаеми читатели,
Уважаема г-жо Добринчева,
Уважаеми г-н Ал. Серафимов,
Уважаемо издателство „Фама“
Казвам се Мария Христова Петрова (Добрева) и съм председател на фондация „Вигория“, която през 2020 г. награди г-жа Костантина Петкова: „Фондация „Вигория“ награждава Константина Петкова с Почетен плакет „Златна детелина“ – 2020, в област „Култура“, за високото ѝ родолюбие, проявено както при професионалните си изяви зад граница, така и след пенсионирането и завръщането ѝ в България, за примера и посланията чрез своята социална ангажираност и обществена дейност в родното си село и областния град Добрич на доброволни начала, за стимулиращ педагогически похват при занимания с подрастващи, за нейната всеотдайност и висока отговорност при обучение на младите, за неподправеното ѝ човеколюбие като педагог, организатор на културни прояви и общественик. /МД/ 17.03.2020 ФОНДАЦИЯ „ВИГОРИЯ“.
Две години по-късно без мое знание и съгласие, аз съм цитирана, наравно с името на г-жа Валентина Добринчева в едно писмо до издателство „Фама“ и в един пост във Фейсбук като човек, който има финансови и морални претенции за участие в автобиографичната книга на Маестра Петкова. Това е абсолютна ЛЪЖА.
Това, че г-жа В. Добринчева предявява претенции за авторство се знаеше отдавна от нейни познати, и искрено съжалявам, че никой от запознатите в дълбочина с казуса „авторство“ не ѝ обясни кога можеш да бъдеш автор, а си замълчаха или ѝ предложиха да се пише редактор, като и това беше погрешен съвет, защото всяко утвърдено издателство си има свой редактор със съответния ценз за тази дейност. Това, че съм прочела веднъж текста и съм отметнала някои забелязани грешки, не означава че трябва да бъда вписана като коректор, още повече, че от преди две години заявих на г-жа Добринчева, че не желая името ми да се споменава в титули. Но в писмо да издателство „Фама“ и в пост във Фейсбук е цитирано и моето име без мое знание и съгласие, а като председател на „Вигория“, и името на Фондацията, която 13-та година работи в полза на обществото на доброволни начала. И как така точно към автобиографичната книгата на човека, който сме наградили с най-високото отличие на фондацията, човека, който през последвали две години ни възхищава все повече, че въпреки натрупаните години, направи два изключително силни сезона (летата на 2020 и 2021 г.), ние ще обвиняваме в некоректност Маестра Петкова, която е направила толкова много в полза на обществото. Тя е със запазена памет, инициативна, винаги придружаваща културните мероприятия с коментар, който не чете, а е свободна реч. Всички са се възхищавали на нейната способност да се изразява компетентно и завладяващо. Нима някой се съмнява, че това е разказ на самата Константина Петкова – истинския автор. Това, че тя не умее да пише на компютър не я лишава от авторство на книгата за собствения ѝ живот. Този завладяващ разказ на живота ѝ и цялата пряка реч не е литературна измислица от някой друг, както се случва с вече починали личности. Маестра Петкова е жива, със запазена памет, комуникативна и социално отворена. Ако някой е искал да помогне, няма нищо лошо, но да предявява претенции, необявени в нотариално заверен договор, намирам за странно. Г-жа Петкова ни дава блестящ пример на родолюбие, какво е да работиш всеотдайно, на доброволни начала. Обществото е длъжник към нея и се надявам, че град Добрич ще отдаде заслужена почит към нея, като я направи почетен гражданин.
Народната певеца Верка Сидерова (р. 1926 г., почетен гражданин на град Добрич), разказа за своя живот пред Николай Мирчев (издател, журналист), който постави в електронен вид този разказ, обработи го литературно, сканира и обработи снимките, но не предяви претенции за авторство или съавторство, защото не само е запознат с правилата за авторство, но и защото такива големи имена като Верка Сидерова, Константина Петкова и др, ни задължават да бъдем коректни и да се отнасяме с почит и уважение.
В полето на книгоиздаването не липсват примери на претенции, и преди промените, и след демократичните промени. Преди няколко месеца един депутат на политическа партия беше принуден да се откаже от депутатското си място, защото беше включил в своя книга цели глави от друг автор, отпечатал преди години.
Г-жа Добринчева е положила труд за привеждане в електронен вид автобиографичния разказ и други технически дейности, който трябва да ѝ се заплати (предварителен договор не е сключван за условията). Но това не означава (по мое мнение), че трябва да се проявяват претенции за авторство, съавторство или да се определя издателство без знанието и съгласието на г-жа Петкова. Моето уважение към г-жа Добринчева – чела съм някои нейни лични творби, но по отношение на книгата на г-жа Петкова е некоректно да намесва моето име и това на фондацията за претенции, без мое знание и съгласие. При опит да разговарям по телефона с г-жа Добринчева, тя затвори телефона.
За щастие издателство „Фама“ направи едно прекрасно издание на автобиографичната книгата на г-жа Петкова, която вече може да се намери в книжарниците.
29.08.2022 г. Мария Добрева, председател на фондация „Вигория“
Горния текст поставих вчера като пост в моята фейсбук страница и тази на г-н Серафимов, в отговор на неговия пост. Късно вечерта разбирам, че има публикация и във Про нюз Добрич и се налага да приложа правото си отговор и извън Фейсбук.
Какво не е пояснено в поста на г-н Серафимов? Той казва, че В. Добринчева е привела в електронен вид разказа на К. Петкова, но че това не е означено във вече излязлата книга (не съм я виждала и не зная какво е отбелязано там). Неизвестно защо, той премълчава един много съществен факт – че В. Добринчева кандидатства в Общината като автор на книгата, без да притежава нотариално заверен договор, че К. Петкова е съгласна тя да бъде автор на книгата за нейния живот и без знанието на Маестрата. Получава парична сума (не мога да посоча точно каква – между 1500 и 2000 лв) като автор, също без да информира К. Петкова, която разбира за това по-късно от други хора, прочели в медиите. Как оценявате драги читатели този факт? Тя, Константина, е обявена в електронната мрежа (поста и коментарите) като неблагодарна и некоректна. Тази жена, която контактува с много видни личности от страната и света, която организира културни мероприятия, работи в градината, за да подготви настоящия културен сезон, и на никого не е дължала пари, а е давала (тя няколко пъти е питала В. Добринчева какво ѝ дължи, но не е получавала конкретен отговор, само: „Ще видя“, по думите на Маестрата). Нима към К. Петкова може да се подходи така? Човек, който е с болно сърце и много ангажименти. Нейният хол в апартамента ѝ в Добрич е събирал много хора на приятни културни срещи. Не може към талантливите да се приобщаваме, когато имаме нужда, и след това да се включваме в „хора“ на „недоволните“. Надарените хора са цвета на нацията. Духовните ценности на един народ се градят столетия. Към възрастните хора, трябва да се отнасяме с внимание и уважение, още повече към надарените. Колко видни наши културни дейци си отидоха наранени от пренебрежение на роднини и общество.
Няма да навлизам в подробности как са се развили нещата по-нататък, когато Маестрата се е опитала да разговаря с В. Добринчева, след случая в Общината. Може би самата Маестра ще ги опише по-нататък във втората си книга, за която има няколко кандидати да поставят в електронен вид разказа ѝ, без да желаят заплащане или да се поставя името им в титули.
Мога само да предположа как се е получило „разминаването“ с отбелязването на името. Тъй като В. Добринчева желаеше да бъде автор (както се е представила при кандидатстването в Общината) или редактор (и може би нищо друго не е посочила), за издателя на книгата „Това, което чух, видях и преживях“ автор е човекът, който разказва живота си – Костантина Петкова, а текстът явно се е нуждаел от редактиране, и издателството възлага това на лицензиран редактор.
Г-жа Петкова не очакваше, че нейното духовно дете – книгата за живота ѝ, ще се породи толкова претенции и полемики. Безспорно нейните почитатели са ѝ благодарни, че тя остави писмена следа за един интересен, но и много поучителен живот. Живот, който те зарежда с енергия, ентусиазъм, отговорност и любов към хората, професията, живота и родния край. Благодарност от сърце, Маестра Петкова."
