Балчик Водещи новини Култура

Оригиналът на Чипровското златно съкровище ще блести в „Двореца“ в Балчик

Акцент в творческата програма на културния център „Двореца“ в Балчик това лято  ще бъде оригиналът на Чипровското златно съкровище. То ще е представено от Националния исторически музей и ще бъде експонирано в Каменна зала, като откриването ще е на 1 август. Посетителите ще могат да се възхитят на красотата му повече от 2 месеца.  Това съобщи пред журналисти директорът на държавния културен институт Жени Михайлова.

През миналото лято опашки от туристи се извиваха, за да видях Панагюрското златно съкровище, което гостува в „Двореца“ в Балчик. Година по-рано залите на културния институт представиха колекцията на НИМ „Татарска плячка от Калиакра“, а през 2015 г. край морето бе изложено и Луковитското съкровище.

Чипровската златарска школа XVI – XVII в. е уникално явление в българското изкуство преди Освобождението. Една изумителна традиция и ненадминато майсторство. Освен изковаване и отливане, чипровските златари прилагат и сложните техники на филиграна и гранулацията, полагат разноцветни емайли и позлатяват изделията си.

Панагюрското златно съкровище е магнит за туристите в „Двореца“ в Балчик

Чипровци е било известно със своите майстори-златари в цяла Източна и Централна Европа. Още през 16-и век тук започва добив на сребро, мед, олово, злато и желязо и това става причина за възникването на местните селища. Чипровци се превръща в най-големия златарски център на Балканите, наред с Цариград, Солун и Белград. Чипровското сребро е било много търсено, а прочутите сребърни „чипровски чаши“ са били известни по целия Балкански полуостров.

Точно заради богатствата си, Чипровци се е радвало и на относителна самостоятелност в управлението, по време на османското владичество. Краят на този период на разцвет идва със загубите, понесени от Турция от войните с Австрия, когато турската хазна е имала нужда от повече постъпления и данъците са били значително увеличени, а много от привилегиите на някои категории християни били отнети.

През XII-XIV век Чипровци става център на ранния български Ренесанс и един от главните центрове за добив на злато и сребро, има и монетарница. Добивът на злато и сребро продължава до края на XVII век с интензивна разработка на чипровските рудници. Голяма част от изделията на Чипровската златарска школа са пръснати по Балканите и Европа. Затова е трудно да си представим влияние и обхвата й. Предполага се, че от нея са произлезли Врачанското и Видинско златарство, прочути занаятчийски центрове от XVII-XIX век.

Предметите, останали в България, са изложени в Националния археологически музей и в Националния исторически музей. Последните подписи на чипровски майстори се откриват в предмети, направени двадесетина години след Чипровското въстание през 1688 г.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.