Талантливата Лана Анцаридзе вдъхнови за сцената стотици деца от Добрич
Пламъчето на любовта към сцената в сърцата на стотици деца от Добрич запали талантливата Лана Анцаридзе. Благодарение на нейните умения те танцуват, пеят, играят театър и радват публиката както в Добрич, така и на други места в страната. Някои от тях дори избират тези сценични изкуства за свой професионален път е в момента са студенти в такива специалности. Лана е ръководител на Детски музикален театър „Дея”, Танцов театър „Дея” и Клуб „Театър”, който е към Общински младежки център „Захари Стоянов”. За Про Нюз Добрич младият творец разказва за това как е попаднала в Добрич, за трудностите, с които се е сблъскала при изграждането на школата си в един град, в който е непозната, за работата си с децата и любовта към тях.
Лана Анцаридзе е родена в Грузия. Когато става на 7 години семейството й се премества да живее в Беларус, тъй като дядо й от там. Баща й е грузинец, а баба й арменка. Майка й е хореограф по спортни танци и от 3-годишна и тя се занимава с това. От там е и любовта и към изкуството. Лана завършва първо Музикално училище по клас „Пиано”, след това Музикален колеж по клас „Хоров диригент”, и накрая в столицата Минск – Музикална академия като актриса в музикален театър.
Докато работи в музикален театър „Ревю” в Минск като хореограф-постановчик Лана участва с деца във фестивал в Кранево. Там се запознава със съпруга си Антон Дойчев, който е от Добрич, по-късно сключват граждански брак и така се озовава в областния град. Имат дъщеря Дея, която е на 9 години.
Когато дъщеря й поотраства разбира, че кръгът на хора от изкуството, с които е общувала преди да дойде в България, работата й много й липсват. „От самото начало исках да създам музикален театър – споделя ръководителката на „Дея”. – Обичам да работя с деца и имах представа точно какво искам да направя. Знаех, че това на децата ще им харесва, защото това харесва на мен и на хората в Беларус, все пак имах опит в работата в детски музикален театър”. Първоначално Лана създава такъв в комплекс „Русалка” който кръщава „Браво”. Тогава танци в комплекса преподава Атанас Месечков. Идеята е двама съвместно да създадат музикален театър. Плановете обаче се провалят, тъй като Месечков спира да идва в Добрич.
Лана се отчайва и решава, че не е моментът да се занимава с музикален театър в Добрич. Започва работа като треньор на Мажоретния състав на СУ „П. Р. Славейков”. Вижда, че на децата много им харесва. След определено време казва на съпруга си, че иска да опита втори път да създаде музикален театър и среща неговата подкрепа. „Реших да го кръстя Дея – на името на дъщеря си, и бях сигурна, че този театър ще има късмет”, споделя младата жена.
Оказва се, че набирането на деца е много трудно, защото Лана не е позната в Добрич и хората й нямат доверие. Няма и реклама, от която да научат какво може да им предложи, с какво ще се представи. Ръководителката на „Дея” си спомня, че е било много тежко. Заедно с първото си момче от музикалния театър Димитър Димитров обикалят всички училища в Добрич, срещат се с директорите, влизат във всеки един клас, раздават флайери. Сформира се група от шест деца и започва да работи с тях. След няколко месеца децата вече са 25 и това е първият състав, с който Лана първия си спектакъл – „Алиса в страната на чудесата”. Веднага след представянето му се записват още 20 ученици.
„Аз не правя кастинги, понеже ние не живеем в голям град, като София например, където има много деца и можеш да избираш”, споделя Лана. Обяснява, че в музикалния театър се получава странно – никога не можеш да прецениш как ще тръгне детето и как ще се развие. По тази причина и не прави кастинг. Но такъв се прави в концертен състав. В момента в ДМТ „Дея” съставите са два – концертен, с който се представят спектаклите на голяма сцена, участва се във фестивали, и подготвителен, за децата, които идват за първи път и започват обучението от самото начало. По преценка на ръководителя някои от изпълнителите в подготвителния състав се прехвърлят в концертния. „Този кастинг е негласен, неофициален – обяснява Лана. – Защото децата са много раними и направо не можеш да кажеш на някое от тях: „Ти не ставаш”. Децата няма да го разбере като големия човек, те нямат амбицията да работят повече, за да се получи. Тях трябва да ги мотивираш по съвсем друг начин, за да могат да направят нещо по-добро”.
Голяма мотивация за децата е излизането на сцена, защото музата, която получават, ги мотивира да продължават да тренират, обяснява ръководителят на „Дея”. Тя споделя, че новите спектакли при тях се правят доста рядко, защото те трябва да се сглобят и това е огромна работа. „Ако направя с децата един танц това е 2 процента от целия продукт. За това един спектакъл се подготвя доста време. И той може да излезе на сцена след една година или повече, в зависимост от условията на работа” , посочва Лана. Допълва, че понякога децата се демотивират – защото постоянно тренират в залата, не излизат на сцена. За това трябва винаги по някакъв начин да стимулираш техния интерес, посочва ръководителката.
Стотици са децата, които са преминали през трите школи на Лана Анцаридзе през годините. До момента тя е поставила седем музикални спектакъла, драматичните постановки са четири. Формациите й могат да се похвалят с много награди, във всички театрални фестивали, в които са участвали – в София, Варна, Албена, Балчик, са печелили винаги първи места или Гран при.
Ръководителката на „Дея” с гордост разказва за свои възпитаници, които продължават да се занимават с изкуство след обучението при нея. Това са Димитър Димитров, който изучава Хореография във ВСУ „Черноризец Храбър”, Александър Танев – студент в НАНФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Симона Райчева, обучаваща се в Уеб дизайн и Сценография в Нов български университет, Георги Дачков – студент също в НБУ, специалност „Танцов театър”, Александра Младенова, която се обучава в една от най-силните танцови академии в Ню Йорк.
Както Про Нюз Добрич писа, спектакълът „Седем” на Танцов театър „Дея” ще бъде представен благотворително на 15 октомври от 19 часа в Драматичен театър „Йордан Йовков”. Той ще бъде игран в подкрепа на Александра Кънчева, която страда от заболяване и са необходими скъпоструващи лекарства, закупувани от чужбина. За Александра Лана разказва, че е една от участничките в музикалния й театър, била е преди това в Мажоретния й състав в СУ „П. Р. Славейков”. „Ние нямаше как да останем равнодушни към тази ситуация и решихме да помогнем, макар и с малко”, споделя ръководителката на „Дея”. По думите й възпитаниците й от Езикова гимназия „Гео Милев”, където учи Алекс, сами предложили да се изнесе благотворителен спектакъл за нея. Билетите за „Седем” ще са с цена 15 лева, ще бъде поставена и кутия за набиране на средства.
„Мога да кажа със сигурност - в България хората са много по-топли отколкото в Беларус” - споделя Лана. Усетила го когато се прибрала в Беларус след като не е била там пет години. Обяснява, че България много прилича на Грузия, в която е родена, по природата. „България, според мен, е една от красивите държави. Може би хората, които живеят тук, не го оценяват както трябва. Тук има море, планини, слънце. Българите са много топли един към друг. Те обичат да се подиграват и да казват: „Българска работа”, но смятам, че това е изключително грешно. Защото това, което разбират под „българска работа”, го има навсякъде. Това не е манталитет, това го е животът”, смята Лана Анцаридзе.
Снимки: Димитър Христов и личен архив
