61 години от обявяването на Тервел за град се навършват днес

Днес се навършват 61 години от обявяването на Тервел за град. От Историческия музей в добруджанската община информират, че с указ №38 на Народното събрание от 30 януари 1960 г. (обнародван в „Държавен вестник“ на 2 февруари същата година) село Тервел е обявено за град, като името му е запазено.

Името на българския владетел е дадено на населеното място на 27 юни 1942 година. Дотогава селото се казва Куртбунар. Съществуват исторически извори, които сочат, че в по-ранната си история населеното място, за определени периоди от време, има статут на град, именно под името Куртбунар

Първи сведения за Тервел като селище се намират в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар. На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони - предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско и др.  

Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца).                 

Непосредствено след Освобождението в Тервел идват чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар - д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза вестник  ”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза вестник ”Известие” с администратор Георги Маджаров. През останалите години в град Тервел излизат и вестниците „Димитровски завет“, „Тервелско слово“ и вестник „Тервел“.  

 На 13 февруари 1893 г. във вестник  ”Прогрес”  се съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”. Днес то носи името на добруджанския революционер Димитър Дончев-Доктора.

През 1916 г. по време на боевете за освобождението на Добруджа по времето на Първата световна война Тервел е част от епицентъра на историческите събития. От тук ген. Иван Колев провежда успешни операции, които дават тласък на последвалите събития в Добрич и Тутракан.

На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. - водоснабдено. 

 Тервел е община, която има своите многобройни традиционни прояви – Добруджански събор „Тервел”, Празник на фолклора, Пролетни празници на културата, Коледуване, Лазаруване и Ладуване, Трифон Зарезан, Конкурс „Калинка Вълчева”, селски сборове, мюсюлмански празници и много други.

 В читалището и Центъра за подкрепа за личностно развитие „Малкият принц“ функционират редица школи и състави в различни области за подрастващите.

 За образованието на младите хора и децата се грижат учителите от СУ „Йордан Йовков“, ПГТО „Дочо Михайлов“, ДГ „Детелина“, ДГ „Здравец“ и ДГ „Първи юни“, както и постоянна детска ясла.

 Тервел има богата спортна история, свързана с футбола, леката атлетика, колоезденето. Множество спортни събития обогатяват обществения живот.

Голямото туристическо богатство  на общината са атрактивната природа и биоразнообразието в местността „Суха река”, наследството, събрано в Историческия музей, Скалните манастири, местният фолклор, празници и обичаи, както и ловният туризъм.

 За изключителни заслуги в областите, в които работят, за почетни граждани на Тервел са обявени Калинка Вълчева, Кольо Кавръков, Мариян Колев, Димо Узунов и подп. Ради Радев.

В ново време управителите и кметовете на града и общината са:

Христо Влаев (1962-1977 г.),

инж. Георги Господинов (1977-1986 г. и 1991-1999 г.)

 инж. Никола Гочев (1986-1988 г.)

Петър Гинков (1988-1989 г.)

инж. Петър Петров (1989-1990 г.)

Димитър Върбанов (1990-1991 г.)

инж. Веселин Влаев (1999-2003 г.)

инж. Живко Георгиев (1995-1999 г., 2003-2007 г., 2007-2011 г., 2011-2015 г., 2015-2019 г.)

 инж. Симеон Симеонов (2019 г. до днес).