Водещи новини Генерал Тошево Култура

Музикален празник ни подари Константина Петкова (+снимки и видео)

След ден, като вчерашния, светът изглежда различно. Той е светъл, красив и талантлив. В него има музика, младост и обещание за бъдещето. Така се случва, когато си бил в компанията на Магдалена, Надежда и Петър. Чул си невероятно талантливите им изпълнения, имал си възможността после да поговориш с тях и да се успокоиш, че има надарени, интелигентни и мислещи млади хора, които се занимават с изкуство и творят в България.

Те са Магдалена Петрович – усмихната, енергична, родена знаеща важните неща от живота, виолончелистка, Надежда Цанова – виртуозна пианистка, с усет към изкуството и как то да достигне до всеки, чрез ръцете и душата, с които говори и тромпетиста Петър Македонски, който знае и може, който е наследил най-важното в живота от най-важните хора, добавил е към него от себе си го е превърнал в естествено свое продължение. Това бяха гостите вчера, в поредния следобед посветен на изкуството, в дома на Константина Петкова в Пчеларово. Бяхме облагодетелствани да чуем толкова талант, да усетим толкова желание за докосване до публиката, колкото могат да носят само младите хора, които свирят музика, заради самата музика. Не че и другите неща не са важни за тях, но само младостта може да е толкова всеотдайна и да прави нещата, толкова истински.

Зарядът, който внесоха с ентусиазма и таланта си в стария обор, зареди всички ни. Над маските, които бяхме сложили, грееха десетки усмихнати очи. Не знам дали всеки си дава сметка колко е важно? В това, сравнително тъжно време, ако си успял да усмихнеш толкова очи, по толкова красив начин – значи си си свършил работата, правиш точно това, което трябва и си точно там, където трябва.

И тримата ни гости от вчера са успешни млади хора, които свирят и концертират навсякъде по света, но дойдоха в село Пчеларово да ни донесат изпълнения и класа на световно ниво. И вместо да свирят в Москова след два дни, както е било предвидено, свириха в Пчеларово, не само заради вируса, а и защото и тяхната мисия е като на Константина Петкова – да внасят красота в душата на всеки и да зарязват с мечти.

Едно такова дете, заразено с мечти, дойде от село Шуменци, община Тутракан. Казва се Ивелина и пристигна, за да я чуе Маестра Петкова и да й каже как се справя с пеенето и има ли бъдеще, като певица. Не знам дали някои й е бил на такъв важен за някого момент, но аз присъствах. Присъствах на магията, в която таланта, опита и мъдростта срещат младостта, желанието и ентусиазма. Видях вълнението и очакването в очите на Ивелина и когато отговорът на човека-авторитет е „Имаш красив глас и трябва да продължиш!”, когато вместо присъда, чуваш благословия и видиш радостта в очите… е няма друго такова усещане. „Идвай при мен на уроци! При мен те са безплатни!” – каза Константина Петкова на Ивелина. Надявам се да съм присъствала на сбъдването на една мечта и раждането на една звезда. Дали е така времето ще покаже, но аз съм пожизнен фен на Ивелина и ще чакам с вълнение бъдещите й успехи.

Наистина беше прекрасен ден. Ден изпълнен с добродетелност и искреност и изложбата на картини на д-р Галя Бодичева беше естествено допълнение. Родени от любов и нарисувани с душа. „Рисувам с пръсти.“ – каза Галя – „И аз не знам как става, но се получава. И това, което искам да кажа на всички и като лекар и като човек е, че по -страшното от това да сложим маски на лицата си е да сложим маски на душите си. Затова е важна мисията на г-жа Петкова, защото ни показва как да бъдем истински и обединени от нещо толкова красиво, като изкуството. По тази причина искам всички приходи от продадените картини, от изложбата ми днес, да даря на Артистичния дом на Константина Петкова, за да дам своя принос към магията, която се случва тук.”

Имаше музика, картини, имаше и доза езотерика с книгите представени от Иван Павлов. Книгите за когиталността, бяха оставени за всеки, който прояви интерес, за да стигнат те до правилните хора, до хората, които са готови да чуят и разберат. Поседнахме с Иван, разказа ни и ни показа един различен поглед към нещата, които ни заобикалят. Начина, по който говореше беше, като на човек с мисия. Стигнал до едно ниво в своето прозрение и готов да го сподели с другите.

Така се случи този емоционален ден, в който имаше от всичко за всички.

Прегръдка искаше Магдалена Петрович от Константина Петкова, преди да си тръгне. Може би това което най-много ме впечатлява в края на такива срещи е точно това – признателността и благодарността. Случва се нещо, като „предай нататък!“. Те ще дойдат, ще видят, ще я прегърнат, ще се заразят от желанието да дават. Без значение на кого и колко ще им струва – ще е важно какво оставят след себе си. Тя ще им каже „Продължавайте! Чака ви страхотно бъдеще!” и те ще продължат към страхотното бъдеще, защото някой, когото уважават е повярвал в тях.

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

  1. Ивелина Йорданова says:

    Благодаря за прекрасното изживяване искам да изразя радостта си ,че вече съм предала щафетата на тази оригинална идея на моята учителка Галена Ненова от Музикален клуб Амфион и тя е приета радушно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *