Шокиращата история за милиционера Живко - серийния убиец от Добрич, Част II (18+)

Тази публикация е поглед назад към една потресаваща, кървава трагедия, случила се преди близо 40 години. Изминаха десетилетия, но историята все още шокира и смразява. Потресени са били и жителите на град Толбухин /Добрич/ след онази февруарска нощ на 1981 година. Тогава 35-годишният майор от Първо районно управление на толбухинската милиция Живко Христов Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и отмъква над 100 000 лева. Куршумът на майора застига и още един човек в пояса край село Бранище. А после се разбира, че жертвите на хладнокръвния убиец са общо шест…

„Бях служител на КАТ тогава и трябваше да отида служебно в Албена, а сутринта вече се знаеше какво се е случило. Пътувахме с колега и просто го видяхме от пътя – син „Москвич“, номер ТхА 64 94, на стотина метра навътре в пояса до Бранище. С отворен капак отпред. Веднага звъннахме на дежурния в полицията. После отидохме и видяхме ужасяваща гледка - убити хора, двете жени отзад на седалката, а мъжът провесен на шофьорската врата. Дойде оперативна група“, връща се назад в спомените си Георги Градинаров, бивш пиар на ОДМВР Добрич.

В това време започва трескавото пътуването на убиеца в опит да се укрие.

Списание „Общество и право“: „Той се качва в Синдел на влак за Хисаря. Там наема стая в частен дом. Почти всеки ден пътува до Пловдив и прави безуспешни опити да се свърже с приятелката си Пепа. Накрая решава да потърси друга своя приятелка. Този път успява и се уговарят да се срещнат във Варна…Качва се на влака. Една-две спирки преди Синдел вижда подозрителна група мъже и разбира, че са служители на МВР.“

Твърди се, че телефонът на втората жена се е подслушвал и така милицията разбира, че Живко пътува към Варна. Гарата в морската столица гъмжи от униформени. Всъщност убиецът е бил разпознат във влака от служител на транспортна милиция. След което трима-четирима души връхлитат върху майора и го залавят.

Оказва се, че е заловен не просто авторът на тройното убийство.

Това е човек, оставил след себе си общо 6 трупа след 1975 година. Масов убиец. Събеседниците на Про Нюз Добрич са единодушни, че всичко е било за пари. Смятал е да обърне кървавите левове във валута и да бяга извън страната. Бил саможив човек. Държал се високомерно с колегите си, бил арогантен, сипел закани, заплашвал хора, бил жесток. След залавянето му разкрили много далавери.

Процесът се води от военен съд в София, при закрити врати.

От Добрич на делото присъства подполковник Димитър Добрев. „Живко е разбирал, че нищо не може да го спаси и да го отърве от смъртна присъда, освен чистосърдечни признания. Разказал пред съда и за другите си престъпления, но не помогнало. Процесът е подготвян с месеци, но продължава само три дни, заседавали са от сутрин до вечер. Интересен факт е, че на разположение на магистратите е имало дори самолет. Живко посочвал най-различни свидетели и със самолета се реагирало моментално, за да бъдат доведени хората в съдебната зала“, разказва д-р Добрев.

Шокиращата история за милиционера Живко – серийния убиец от Добрич, Част I (18+)

Зловещите събития се разплитат едно по едно.

От самопризнанията на Живко Димитров, публикувани в списание „Общество и право“: „Беше есента на 1975 година ….когато убих Любен Янков. Поканих го в къщата на баща ми. Направо влязохме в мазето. Затворих вратата и стрелях в гърба му един или два пъти… Мислех, че има пари да си откупи задържан от митницата касетофон. Трупа хвърлих в кладенеца в двора на баща ми.“

След две седмици вика ХЕИ да вземат проба от кладенеца. Откриват вътре бактериално замърсяване и го запечатват. Отпечатват го чак когато престъплението излиза наяве и откриват останките.

В края на пролетта на 1976 година е извършено убийството на друг човек, който също се казва Себайдин – Себайдин Байрактаров. Той имал много електроуреди. Живко го закарал в същия полезащитен пояс. Застрелял го с пистолета си. Залял го с бензин и го запалил. После го затрупал с пръст. Обявил го за издирване…, пише „Общество и право“. И още:

Шестата жертва е Зекия Керимова. Живко хвърлил око на спестовната й книжка с над 3000 лева. Води я в същия пояс до Бранище. Застрелва я в главата, залива и нея с бензин и я пали. После я зарива с пръст.

През есента на 1981 година е произнесена смъртната присъда на Живко Димитров.

Добричкият съдия Георги Павлов: „Списание "Общество и право" публикува преписката, образувана пред Държавния съвет по повод молбата на осъдения за помилване. Върху молбата му собственоръчно Тодор Живков, в качеството си на председател на Държавния съвет, беше поставил резолюция "Да се откаже". Спомням си, че като бях студент са ни говорили за този документ. Отказът е оформен като Указ на Държавния съвет, който според тогавашните правила не подлежи на обнародване в "Държавен вестник". Беше публикувано и копие от протокола за изпълнение на наказанието.“

Майор Живко Христов Димитров не е помилван. „Смъртната присъда следва да бъде изпълнена“, пише държавният глава в началото на ноември.  И тя е изпълнена. След този случай в Добрич от системата на МВР са уволнени двама заместник-началници на структури и още няколко служители.

Снимките са от списание „Общество и право“, както и предоставени от Юлияна Велчева