Водещи новини Крими

Шокиращата история за милиционера Живко – серийния убиец от Добрич, Част I (18+)

Тази публикация е поглед назад към една потресаваща, кървава трагедия, случила се преди близо 40 години. Изминаха десетилетия, но историята все още шокира и смразява. Потресени са били и жителите на град Толбухин /Добрич/ след онази февруарска нощ на 1981 година. Тогава 35-годишният майор от Първо районно управление на толбухинската милиция Живко Христов Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и отмъква над 100 000 лева. Куршумът на майора застига и още един човек в пояса край село Бранище. А после се разбира, че жертвите на хладнокръвния убиец са общо шест…

Денят е вторник, 10 февруари 1981 година. „Живеехме в един блок – полицейския, до болницата. Вървях сутринта към старото районно управление до училище „Стефан Караджа“. Видях на улицата Живко, казахме си „здравей-здрасти“. Вечерта става всичко. В 20.00 часа оборотите от промишлените търговски обекти се събираха в Универсалния магазин – всеки обект в различни пломбирани торбички. В 22.00 часа парите се съпровождаха до Добруджанска банка, където беше клонът на БНБ. В 22.00 ми се обади дежурният милиционер в банката и каза, че парите от магазините не са пристигнали в банката. Уведомих  дежурния офицер подполковник  Минчо Петков, аз му бях помощник тогава. Докладвано беше на Георги Даскалов – зам.-началник на милицията. И тогава вдигнаха на крак цялото Районно“, свидетелства пред Про нюз Добрич Евгени Тодоров, тогава служител в управлението.

Какво се е случило след 20.00 часа?

Касиерките по принцип се придружават до банката от двама старшини, тъй като носят големи суми пари. Ходели са пеша – просто са пресичали централната улица от Универсалния до банката. В този ден обаче Живко Димитров освобождава двамата старшини – млади момчета, които нямало как да се възпротивят на по-високия чин. Майорът качва двете млади жени Паша и Влайка в личния си автомобил „Москвич“. Едната седи отпред до него, а другата – на задната седалка, до торбата с пари. 100 000 лева – сума извънмерно голяма за хората по онова време, когато заплатите бяха 120-150 лева.

„Казал им, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Щял да прецени дали парите да не се съпровождат с МПС от съображения за сигурност“, разказва Евгени Тодоров.

Вместо към банката Живко кара към околовръстното, уж да зареди бензин. Според някои от източниците ни, той спира на светофар и там застрелва от упор жената до него. След това тръгва към зловещия пояс до село Бранище, където погубва и другата касиерка. Отново от упор. Според други, и двете жени са затрити в пояса.

Подполковник Димитър Добрев е бил тясно свързан с разследването на престъплението. Той си отиде от този свят, но приживе е разказвал подробности на сина си – д-р Добрин Добрев. „Чувал съм от баща ми, че това е било едно много добре планирано престъпление. Живко го е обмислял.

Направил е инсценировка.

Трябвал му е човек, когото няма да търсят. Човек, който да прилича на него самия по ръст. Намира такъв човек и убива и него в пояса. Слага на ръката му масивния си златен пръстен, часовника си. Подпалва собствената си кола с трите трупа в нея. Надявал се е те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител,  а не него“, разказва д-р Добрев. Но събитията не се развиват така, както майорът ги е мислил. Всъщност как се стига до фаталния край на този трети човек?

Казвал се е Себайдин.

В брой 3 от 1992 година на списание „Общество и право“ е публикуван материал за криминалното досие на убиеца. От статията става ясно, че Живко Димитров се обажда на своя познат Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. В колата се качват турчинът, Живко и приятелката му Пепа. В публикацията на списанието са включени и протоколи от разпитите на Живко Димитров. Ето какво пише в единия от тях: „Първоначално мислех да го заведа /б.р. Себайдин/  до москвича и да го вържа за някое дърво…обаче той видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата….“ След това майорът довършва инсценировката. Сваля шала от врата си, взема и шалчетата на касиерките, топи ги в бензин, пъха ги в резервоара на колата и ги пали. Не дочаква да види какво ще се случи, бяга.

Събитията обаче не се развиват така, както майорът ги е мислил.

Вероятно от вятъра, запалените шалчета угасват, колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на Живко пропада. В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

В това време вече милицията е на крак.

„Когато станал случаят, цялата милиция е била мобилизирана. Баща ми и колегите му не се прибираха в къщи с дни. Всичко било завардено, милиционери ходели дегизирани по обществени места, гари, автогари“, разказва д-р Добрев.

Началник на Окръжното управление на МВР тогава е бил Стоян Иванов. „Същата вечер бяхме поканени с мой колега на среща в „Златни пясъци“ по линията на младежите. Около полунощ си тръгнахме към Добрич. Можеше да се засечем с Живко по пътя. След като ми докладваха какво се е случило, организирах среща със сътрудници на Живко, които дадоха ценна информация за негови връзки“, сподели с Про Нюз Добрич 76-годишният Иванов и добави: „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Стоян Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Колата-ковчег е намерена сутринта на 11 февруари.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Снимките са от списание „Общество и право“, както и предоставени от Юлияна Велчева

Follow Me:

Related Posts

  1. Dimtcho iordanov Kalev says:

    Zdraveite. Az sam Dr Dimtcho Kalev, sadeben lekar kam togavasnata Okrazna Bolnitsa-Dibrich. Az rabotih s tozi slucai ot samoto nacialo do predstavianeto mu pred Varhovniya Sad v Sofia. Biah na mestoproizsestvieto, napravih autopsii na zertvite I predstavih slucaiya pred sada. Ste pomnia tozi slucai za vinagi. Bese unikalen.

  2. Иванов says:

    И все още се съмнявам да е заловен.„Чувал съм от баща ми, че това е било едно много добре планирано престъпление. Живко го е обмислял.” !А след това се описват елементари грешки от извършителя,и липса на организация.Да спомена ,че извършителя има две висши, като едното е криминалистика, в СССР! На разпознаването на изършителя от близки на убитите ,след залавянето му, ще цитирам по памет; “Влизахме в стята от една врата ,излизахме през друга .С тия които влизаха след нас не се срещахме повече.Стаята беше зле осветена.На стол седеше с наведена глава мъж приличащ на Живко.Преминавахме без да се спираме и без да имаме право да говорим ” !!!!Тия неща ги знам от баща ми който беше колега с бащата на Живко и от съпруга на едната от убитите с който по това време бяхме съседи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *