Добре дошли в Божурец: Българин от Япония купи уникалната Къща на равноденствието
Мястото с невероятни морски гледки, голф игрища, странни табели, чакали и почти никакви хора. Целта на идването ми тук беше т.нар. „Къща на равноденствието” –шедьовър на архитектурата и пример за баланс между човек и природа. Знаех, че доскоро се продаваше и много исках да я видя. Бях гледала снимки и бях чела за нея, че се нарича така, защото е построена като астрономически инструмент – има тесен остъклен процеп в покрива, който пропуска обедното слънце в дневната и се отразява върху линейна скала на пода и стената, като я превръща в слънчев календар. Освен това наклонът на южната фасада съответства на ъгъла на лятното слънцестоене. Тя е от типа „пасивна къща“ и е напълно автоматизирана да се самоотоплява, самопречиства и осигурява чист въздух чрез специална система за климатизация, което я прави до 10 пъти по-енергоспестяваща от един апартамент, макар че площта й е 500 кв. м. На покрива й има соларни панели и пречиствателна станция. Разполага с отопляем басейн, малък спа център, фитнес, просторна дневна и четири спални. Цялата къща се управлява от специален софтуер чрез мобилно приложение от всяка точка на света. През 2012 г. печели голямата награда на Съюза на архитектите в България. Първоначалната й цена беше 825 000 евро – как да не дойде да го види човек, това чудо на архитектурата.
Не знаех къде точно се намира и затова спрях колата там, където свърши пътят. Реших, че докато я търся, ще се разходя. Денят е 29 февруари, времето е прекрасно и наоколо няма никого, освен няколко големи машини, които строят нов път между селото и вилната зона, но работниците явно са в почивка. Долу в ниското, в близост до брега на морето, няколко самотни играчи на голф са се пръснали по игрището. Стъпих на чисто новата настилка и докато се чудя наляво ли да тръгна или надясно, покрай мен профуча заек. Реших, че и аз, като „Алиса в страната на чудесата”, трябва да последвам заека и тръгнах в неговата посока. В заешка дупка не паднах, но на къщата попаднах. Тя наистина е в съвършена хармония с всичко наоколо и можеш да не я видиш, защото е вградена в скалата и е трудно да бъде забелязана от пътя, който минава край нея. Спирам до нея, за да й се порадвам.
„Какво те води насам?“ – чувам глас зад гърба си, докато разглеждам и снимам. Обяснявам, че съм на разходка, на мъжа, който е дошъл зад мен, без да съм разбрала кога. Запознаваме се. Казва се Красимир и има къща на входа на вилната зона от 1989 г. Един от първите собственици на имот тук. Преди му е била само за лятото, но вече е постоянен дом за него и „жената на живота му” – Боянка. Видял ме още по пътя и, защото „тук нищо не се случва без той да знае“, идва да провери коя съм.
Споделям какво ме води тук. Разбирам, че тук той е като местния шериф, затова го питам дали мога да вляза в двора да снимам.
Съветва ме да не го правя, защото новите собственици скоро ще дойдат.
Обяснява, че преди около година Къщата на равноденствието е била купена от семейство от Япония. „Той е българин, но цял живот е работил и живял там. Имат две деца, ама те са големи. Едното живее в Америка, другото в Япония - работи за Тойота. Децата им не знаят нито дума български. Много хубави хора – възпитани, учтиви, поздравяват, понякога се спират и да поговорим. Те интелигентните хора са така, само глупавите се големеят. Купиха я преди около година и сега я ремонтират“, разказва Красимир. По думите му къщата си струва инвестицията.
„Аз живея наблизо и наблюдавах строежа. – продължава да ми разказва Красимир. - Качествено я построиха тази къща. Тук всичко да се срути и земята да се разцепи, тя ще остане. Преди да я построят идва геодезист от Варна да каже как трябва да се направи. Набиха едни големи пилони и всеки камък и скала, които извадеха от ската, ги връщаха обратно в строежа. Големите късове ги нарязваха на малки парчета и ги влагаха в облицовката, за да не нарушат баланса – каквото извадят от земята го връщат. Само българи и български фирми я строиха. А бе, много добре стана и ние много я харесваме. Добре, че е я купиха тези хора, че под слънчевите панели на покрива, вече се бяха настанили лисици.
Замислям се, че къщата е единствената, която може да балансира българския корен на новия собственик и със сигурност вече японското му съзнание и отношение към света. Тя се слива и е в хармония с всичко наоколо.
Според Красимир собствениците на къщи в района са все умни хора, няма случайни сред тях. Единият е собственик на фирма, която прави аранжировките на студията в телевизиите, включително и на „Като две капки вода”. Има архитект, кардиолог, бивш депутат. Белгийка пък построила вила „Бяла роза” и я отдава под наем на белгийци. Има и хотел, в който апартаменти си купиха хора от различни части на света. В Божурец живеят и две семейства англичани, които охраняват и поддържат имотите на други британски семейства в областта, обяснява Красимир. „Но те не говорят с никого. То тук, като цяло, никой с никой не общува. Всеки е дошъл, за да се уедини и да си почива и всички се съобразяват с това. Понякога се събираме при мен и си правим вечеря на барбекюто в двора, но това е рядко“, допълва той.
Във вилната зона обаче къщите не са много. „Земята тук е в Натура 2000, а и вятърът тук е свиреп. Като духне, става страшно. Преди няколко години буря отнесе две сглобяеми къщи в морето. Затова строят къщите на брега като вкопани“, продължава разказа си моя екскурзовод. Този скат е един от малкото на българското Черноморие, който е с южно изложение и като задуха от север към морето помита всичко. При бурята отпреди няколко дни, буквално вдигнал във въздуха оградата на англичанин.
Собствениците на имоти във вилна зона Божурец са изправени и пред друг проблем. Макар да са близо до морето, могат само да го наблюдават, но не и да отидат на плаж. „Преди години слизахме по една пътечка. До плажа беше 10-тина минути, но сега е частна собственост. Голф игрищата стопанисват ивицата и е забранено. Ние с жена ми и внуците, като дойдат, се качваме на колата и ходим или в Каварна или в Балчик“, продължава разказа си Красимир. За собствениците на апартаменти в хотела пък идвал транспорт от Каварна, за да ги откара до други плажове. „Те са си купили апартаменти на морето, ама само могат да го гледат“, казва мъжът.
Местните поставили уникалните табели, на които е написано „Моля пазете дивите обитатели на местността“ и "Пази влечугите". „Тук има много животни – лисици, чакали, зайци и много змии. Сложихме ги да предупреждаваме хората и най-вече младите, които идват тук, за да се съобразяват – да карат по-бавно и да бъдат внимателни“, споделя Красимир.
Наблизо е и сградата на Дневен център за възрастни хора. Изграден е по европроект, заедно с пътя до него. След завършването на пътя, центърът ще заработи.
Новият път е широк, ще има пешеходна зона и улично осветление. Освен дома за възрастни, той ще обслужва и голфъри. От двете страни на пътя има проекти за нови къщички и за един огромен хотел на брега на морето. „Като дойдеш тук следващата година няма да познаеш мястото. Нищо няма да е такова, каквото е сега. Ще изгоним змиите, лисиците и чакалите. Тогава няма да имаме нужда от тези табели, а може и нас вече да ни няма“, философски заключава Красимир.
Дойдох в Божурец заради „Къщата на равноденствието”, която по-скоро се оказа къща на баланса, и от разказ за нея се превърна в разказ за мястото и хората тук. Разделихме се с Красимир. Двамата тръгнахме в противоположни посоки. Единствените хора на широкия път. Засега.
Някак си ми се ще да помечтая, че сегашната ситуация ще спре поне за малко това диво застрояване и отнемане на природата от хората. Може пък да ни припомни важните неща и когато всичко продължи отново да сме по-мъдри и по-загрижени и да успеем да си върнем баланса и в строителството, и в живота.
Диана СТЕФАНОВА
