Православната църква почита паметта на Св. Симеон Богослов
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден е през 949 г. в знатно и богато семейство в пафлагонийското селище Галат. Получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера в царския двор. Но това не го блазнело - младежът жадувал за духовен живот.
Скоро той му се посветил под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни. В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил “Лествицата” и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изграждал своя подвиг.
След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски манастир, по съвета на духовния си наставник постъпил в обителта на св. Мамант, където бил постриган за монах. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа и църковно-писателска дейност, която била от полза не само за братята на манастира, но и за цялата Църква.
След като благоустроил св. Обител външно и в духовно отношение, поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие.
По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов манастир. Новата обител била основана в местност, принадлежаща на неговия ученик и последовател, патриция Христофор Фагур. В тази обител живял в продължение на 13 години, които оползотворил в душеполезни трудове и занимания, след което последвала блаженната му кончина.
Св.Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено в края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050 г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи.
Паметта му се празнува на 12 март – деня, в който се представил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази "душа на нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.