Експозиция в Добрич показва за пръв път автентични тракийски оръжия от 1000 г. пр. Хр.
Ескпозицията с тракийско въоръжение от първото хилядолетие пр. Хр. е вече подредена в една от залите на Историческия музей в Добрич, намиращ се в градски парк "Св. Георги". Посетителите могат да видят уникални образци от изключително напредничавото за онова време, антично тракийско въоръжение - едно от тактическите средства, с чиято подкрепа Александър Велики успява да завоюва земите за своята империя.
Какво е интересното и уникалното на включените в изложбата експонати - за ПроНюз Добрич разказва Боян Тотев, който е археолог в Регионален исторически музей Добрич.
Ромфея е характерно бойно оръжие, използвано от траките, населявали земите южно от Стара планина - района на Родопите. Представлява железен меч, държащ се с две ръце, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие. Счита се, че този вид оръжие се е появило и развило в Тракия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е., след поредица подобрения при изработката му. Проектирано е да се използва с две ръце, предназначено предимно за леката кавалерия, но е било и задължителен атрибут при конниците. Дължината на оръжието варира, според ръста на притежателят му - от 80 до 180 см. Донесено е по тези земи заедно с македонската армия на Лезимах, в която са участвали помощни тракийски войски.
Бойни брадви - открити в района на село Оброчище[/caption]
По време на тази изложба, за пръв път в България се показва пълен комплект на Сариса - един от решаващите стратегически елементи, които още бащата на Александър, Филип е използвал. Сарисата е била позната като оръжието на Македонската фаланга. Строят на бойците от фалангата е бил съставен от пет редици - гора от желязо и дърво, през която не е имало начин да премине почти никакъв атакуващ противник. 
Сарисата представлява дълго копие, тежащо над 5 кг. и дължина около 5 метра. Имала е къс връх, във формата на листо, и бронзов шип в долната си част, който позволявал да се забие в земята и да спре атаките на противника. Бронзовият шип също помагал на войниците да балансират оръжието и да го управляват по-лесно. Голямата дължина била използвана срещу хоплити и други военни единици, носещи по-къси оръжия, защото те трябвало да минат между сарисите, за да атакуват фалангата. Извън гъстата и здрава формация на фалангата сарисата би била абсолютно безполезна като оръжие поради силното ограничение на дължината и теглото й. Сарисата била съставена от две части, които се свързвали с метален пръстен и се смята, че това позволявало копието да се разглоби на две части и по този начин да се пренася по-лесно по време на поход.
Всички показани експонати имат изключително любопитна история, а желаещите да научат повече, могат да посетят изложбата и да получат информация от уредниците в музея.
Изложбата "Тракийско въоръжение 1000 г. пр. Хр." остава да гостува до 20 декември 2018 г. в Регионален исторически музей Добрич.
Ромфея е характерно бойно оръжие, използвано от траките, населявали земите южно от Стара планина - района на Родопите. Представлява железен меч, държащ се с две ръце, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие. Счита се, че този вид оръжие се е появило и развило в Тракия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е., след поредица подобрения при изработката му. Проектирано е да се използва с две ръце, предназначено предимно за леката кавалерия, но е било и задължителен атрибут при конниците. Дължината на оръжието варира, според ръста на притежателят му - от 80 до 180 см. Донесено е по тези земи заедно с македонската армия на Лезимах, в която са участвали помощни тракийски войски.
Показват 4000 образци на римски и тракийски оръжия в Исторически музей – Добрич
[caption id="attachment_26379" align="alignnone" width="820"] Бойни брадви - открити в района на село Оброчище[/caption]
По време на тази изложба, за пръв път в България се показва пълен комплект на Сариса - един от решаващите стратегически елементи, които още бащата на Александър, Филип е използвал. Сарисата е била позната като оръжието на Македонската фаланга. Строят на бойците от фалангата е бил съставен от пет редици - гора от желязо и дърво, през която не е имало начин да премине почти никакъв атакуващ противник. Сарисата представлява дълго копие, тежащо над 5 кг. и дължина около 5 метра. Имала е къс връх, във формата на листо, и бронзов шип в долната си част, който позволявал да се забие в земята и да спре атаките на противника. Бронзовият шип също помагал на войниците да балансират оръжието и да го управляват по-лесно. Голямата дължина била използвана срещу хоплити и други военни единици, носещи по-къси оръжия, защото те трябвало да минат между сарисите, за да атакуват фалангата. Извън гъстата и здрава формация на фалангата сарисата би била абсолютно безполезна като оръжие поради силното ограничение на дължината и теглото й. Сарисата била съставена от две части, които се свързвали с метален пръстен и се смята, че това позволявало копието да се разглоби на две части и по този начин да се пренася по-лесно по време на поход.
Всички показани експонати имат изключително любопитна история, а желаещите да научат повече, могат да посетят изложбата и да получат информация от уредниците в музея.
Изложбата "Тракийско въоръжение 1000 г. пр. Хр." остава да гостува до 20 декември 2018 г. в Регионален исторически музей Добрич.
