149 години от края на Каварненското въстание: Героичната съпротива, която разтърси Европа

На 24 юли се навършват 149 години от края на Каварненското въстание – едно от най-драматичните, но и най-слабо познати събития в българската история. Продължило близо месец – от 25 юни до 24 юли 1877 г., по време на Руско-турската война, то се превръща в символ на отчаяната съпротива на българите в Добруджа срещу башибозука, черкезите и османската власт.

Макар да остава в сянката на Априлското въстание, Каварненското въстание има важно историческо значение. Жестокостите при потушаването му предизвикват силен международен отзвук и засилват дипломатическия натиск срещу Османската империя в един от решаващите моменти на войната. 

Началото на трагедията

След като на 22 юни 1877 г. руските войски извършват десант при Мачин на Дунав, в Североизточна България започват масови нападения срещу българското население. Башибозушки и черкезки отряди, подкрепяни от местни мюсюлмански формирования, нападат десетки селища в Добруджа.

Сред първите ударени е село Башкьой, чиито жители оказват тридневна съпротива срещу многократно по-многобройния противник. Въпреки героичната защита селото е превзето и почти унищожено. По-късно съвременниците ще нарекат случилото се „Добруджанския Батак“.

Опожарени и разорени са още Малък Гаргалък, Черноморци, Божаново, Божурец, Шабла, Езерец, Крапец, Крупен, Могилище, Смин, Велково и редица други добруджански села.

Каварна се превръща в крепост

Хиляди българи, бягащи от опустошените села, търсят спасение в Каварна. Градът бързо се превръща в център на организираната съпротива.

Начело застават Андрей Димитров, Петър Търновлията, Никола Терзи и Димитър Папазоглу. Те организират отбраната на града, изграждат барикади и подготвят жителите за предстоящата обсада.

В първите дни местните мюсюлмани не се включват в нападенията и дори застават на страната на своите християнски съседи. По-късно обаче разпространени слухове, че приближаващи руски войски ще избият турското население, променят настроенията и част от тях се присъединяват към обсаждащите сили.

На 7 юли 1877 г. Каварна е обкръжена от над 3000 башибозуци, черкези и редовна османска войска.

Боевете и опожаряването на града

След отказа на защитниците да се предадат, на 9 юли започва решителният щурм.

След близо три часа ожесточени сражения нападателите пробиват защитните позиции. Следват масови убийства, грабежи и палежи. Загиват десетки жители, а голяма част от Каварна е изпепелена.

Оцелелите се разделят на няколко групи. Една намира убежище в крепостта Калиакра, друга се укрепява в новото българско училище, а Андрей Димитров успява да се измъкне и препуска към руските позиции с надеждата да поиска помощ.

Телеграмата, която стига до Европа

Сред най-светлите личности в тези трагични дни е Еранос Ераносян – арменец, началник на военния телеграф в Балчик.

След като научава за кланетата, той тайно изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и до дипломатическите представители на Великите сили в Цариград.

В нея пише:

„В този момент избиват християните в Каварна... Ако никаква човешка помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Моля, направете тази телеграма достояние на всички посланици.“

Телеграмата достига до европейските дипломати и предизвиква силен международен натиск върху османските власти.

Ераносян не се ограничава само с това. Той лично се отправя към Каварна, където организира защитата на българските домове. Загива по време на боевете, прострелян в челото.

Днес той е почетен гражданин на Каварна, а негов паметник беше открит през 2007 година. Улица в морския град също носи неговото име.

Последните дни на въстанието

На 10 юли е подготвен нов артилерийски щурм срещу Каварна, като от Добрич са докарани две оръдия. Благодарение на международния натиск и предприетите дипломатически действия атаката е отменена.

Част от жителите са евакуирани по море към Мала Азия, други са конвоирани към Балчик. На 12 юли представители на Великите сили достигат по море до нос Калиакра, където намират около 3000 оцелели българи.

Консулите им предлагат да ги евакуират във Варна. Бежанците отказват.Те заявяват, че ще останат по родните си места и ще чакат пристигането на руските войски.

Над хиляда жертви

Въпреки международната реакция насилието не спира веднага. На 13 юли са извършени нови кланета, включително и в Шабла.

Според историческите сведения над 1000 българи губят живота си по време на събитията в Каварненско. В Каварна са опожарени повече от 150 къщи, училището и двете църкви. Над 5000 души са принудени да напуснат домовете си, а много от тях никога не се завръщат. 

История, която не бива да бъде забравена

Каварна е освободена едва на 4 февруари 1878 г. от части на 15-и казашки полк в състава на Първа конна дивизия. Днес историците определят Каварненското въстание като едно от най-значимите проявления на съпротивата на българите в Добруджа по време на Освободителната война. Макар да не заема мястото, което заслужава в националната памет, неговите участници и жертви оставят пример за саможертва и непримиримост.

149 години по-късно споменът за Каварненското въстание остава част от историческата памет на Добруджа – свидетелство за цената на свободата и за силата на хората, които отказват да се примирят дори пред многократно превъзхождащ противник.