Зорница Георгиева - майсторът на оръжия от село Паскалево

В малка работилница в село Паскалево металът оживява. Пушките от XIX век възвръщат достойнството си, старите оръжия отново блестят с тиха сила, а времето сякаш спира. Там работи Зорница Георгиева – единствената жена оръжеен майстор в България.

Пътят ѝ обаче не започва с оръжия, а от изкуството. Първоначално се насочва към работа с метал, за да изработва икони чрез сложната техника на галванопластиката. Именно в този процес открива любовта си към метала, чрез търпението, прецизността и вниманието към детайла. Сега работи в оръжейната си работилница в село Паскалево и приема клиенти от цялата страна.

- Как започна всичко? И кое беше първо - иконите или оръжията?

- Първи бяха иконите. Винаги съм се увличала по рисуването. Това съм учила и това е моята страст. Завърших художествена паралелка в училище „Дора Габе“ в Добрич, което за съжаление вече не съществува. Имах щастието да попадна на изключително талантливи и отдадени преподаватели, от които научих много. Бях част от един от последните випуски на училището.

След това исках да продължа с иконопис, но животът ме отведе в Института по библиотекознание и информационни технологии. Книгите също са моя страст, особено старите. Имам влечение към миналото, към предметите и историите, които носят памет.

По-късно, когато станах майка на две деца и трябваше да се грижа за тях, реших да се занимавам с нещо, което да ми носи допълнителен доход. Не знаех точно какво ще бъде, но бях сигурна, че ще е свързано с изкуството. Така се върнах към иконите, но този път към металните.

- От къде дойде желанието за работа с метали?

- Докато проучвах различни техники за изработка на икони. Работата с метала ми хареса. Самият процес на работа, постепенното „раждане“ на образа, посребряването, състаряването, патинирането… Цяла година посветих единствено на четене и подготовка. Безброй опити, провали и малки победи. С всяка стъпка ставах все по-добра. Основно се учех от руски източници. Те са изключително силни в тази област и споделят много от тънкостите на занаята. Освен това, и те като нас, не разполагат с готови смеси и материали и често ги приготвят сами, а това е нещо, което изисква знания, търпение и много опит.

- Коя беше първата икона, която направи?

- Архангел Михаил. Това беше икона, донесена от баба ми след преселването им от Румъния. Образът е бил изключително разпространен сред севернодобруджанците и в много от домовете им е имало такава икона. За мен тя не беше просто първа работа, а връзка с рода и с паметта.

- Какъв е процесът на изработка на една икона?

- Процесът, по който аз работя, се нарича галванопластика. В него има много химия, електричество и още повече търпение. Това е сложна технология, която изисква прецизност и внимание. Освен това е скъп, а в определени етапи и рисков процес, ако не се спазват мерки за безопасност.

- Кое прави процеса скъп?

- Най-вече цената на среброто. За работата си използвам чисто сребро, т.нар. „инвестиционно сребро“. Ако преди години то струваше около 1,20 лева за грам, днес цената му достига 7 лева, което значително оскъпява всяка изработка.

- Как от иконите премина към оръжията?

- Идеята дойде от клиент. Той ми подхвърли, че в Североизточна България няма оръжеен майстор и ме насърчи да опитам. Замислих се и реших да приема това предизвикателство.

Оказа се, че част от процесите при обработката на металните икони и при реставрацията на оръжия си приличат. Изискват прецизност, търпение и усет към детайла. Първите ми опити в реставрацията бяха върху оръжията на съпруга ми. Те бяха моята дипломна работа, преди да започна да работя за клиенти.

- Как се става оръжеен майстор?

- Оръжеен майстор се става след специализирано обучение. Организират се курсове, в които се записах и аз. Обучението продължава една седмица и е изключително интензивно, като съчетава теоретична подготовка и практически занятия. След края на курса се полага изпит. При успешно преминаване се издава диплома за придобита квалификация.

Следва подаване на необходимите документи в служба КОС (Контрол на общоопасните средства) към МВР. След получаване на официалното разрешение вече можеш законно да упражняваш професията на оръжеен майстор.

- Има ли специфични изисквания, за да можеш да работиш с оръжия?

- Необходима е диплома за придобита квалификация, издадено разрешително от компетентните органи, както и специално обособено помещение за работа с оръжия. Самото помещение също трябва да отговаря на конкретни изисквания - обезопасени прозорци с решетки, метална входна врата, каса за съхранение, както и видеонаблюдение, вътре в работното пространство и извън него.

- Как стигат оръжията до теб?

- Само лично. Собственикът трябва да донесе оръжието си лично и да представи съответното разрешително, в което е вписан неговият номер. Аз извършвам проверка на документите и данните на оръжието, след което изготвяме приемо-предавателен протокол. Въз основа на тези протоколи на всяко тримесечие подавам отчет в служба КОС за всички оръжия, които са били при мен за обработка.

- Това не ограничава ли клиентите?

- Не бих казала. Получавам поръчки от цялата страна. Имала съм клиенти от Враца, от Монтана. Хората идват дотук, за да реставрират оръжията си, оставят ги и по-късно отново идват, за да си ги вземат.

Освен това този режим се отнася само за оръжия, произведени след 1900 година, когато започва задължителната им регистрация. Оръжията, произведени преди този период, не подлежат на регистрация и по принцип се приемат като негодни да възпроизведат изстрел.

- Поддържаш ли връзка с други майстори на оръжия от страната?

- Да, поддържаме връзка и си помагаме. Повечето от колегите са изключително качествени хора и често обменяме опит.

Помагаме се и с информация. Част от необходимите материали по възстановяването на оръжия се намират трудно, особено след войната в Украйна. Преди успявахме да поръчваме от Русия или Украйна, тъй като определени изделия не се предлагат в Европейския съюз. Сега това стана практически невъзможно. Виждаш нужния материал в сайт, свързваш се с доставчика, но реална възможност за доставка няма. Така, че в тази връзка, съвместната работа с колегите е изключително важна и полезна.

- Трудно ли ти се довериха клиентите предвид това, че си жена?

- Има изненадани като ме видят. Питат къде е баща ми, къде е оръжейния майстор, но с времето свикнаха и ми се доверяват. С работата си заслужих тяхното уважение.

- Кое е най-важно в реставрацията на оръжието?

- Да не личи, че е било реставрирано. Работата трябва да бъде толкова фина и премерена, че намесата да остане невидима. Собственикът да остане изненадан от разликата във вида на оръжието, но страничен наблюдател да не види следи от моята намеса - това е критерият ми за добре свършена работа.

Подхождам индивидуално към всяко оръжие и отделям изключително внимание на детайлите. Когато е необходимо, го разглобявам, а всяка част подготвям много старателно за предстоящата обработка. Повечето от необходимите смеси си приготвям сама, като ги съобразявам конкретно с особеностите на съответното оръжие и изискванията на клиента.

- Случвало ли се е клиент да донесе старо оръжие, което иска да изглежда като ново?

- Да, но това се случва много рядко. Повечето хора държат да се запази автентичният вид на оръжието, за да го изложат като част от интериора или с идеята да го продадат.

Имах клиент, който ми донесе за реставрация арабска пушка, която беше истинско предизвикателство заради богатите ѝ орнаменти. Наложи се част от приклада да бъде облечена с мед, което изискваше изключителна прецизност. Клиентът изрично ми забрани да я снимам, затова не мога да я покажа, но беше наистина впечатляваща, изключително красива и изящна като изработка.

- Кое е най-старото оръжие, по което си работила?

- Повечето от най-старите оръжия, които съм реставрирала, са на възраст между 150 и 200 години. Малко от тях са собственост на хора от региона. В Добруджа почти не се срещат наследствени оръжия от такъв период. Обикновено се купуват от други части на страната и след това се носят за реставрация.

В момента работя по пушка на около 200 години. Тя е изключително тежка и практически невъзможна за държане в ръце, поради което е била използвана със специална тринога. Първоначално е стреляла с барут, а впоследствие е била преправена за стрелба с капсулен механизъм. Сега собственикът ѝ иска тя да бъде реставрирана, като се запази максимално нейният оригинален вид.

- За какво е по-склонен да даде пари българинът? За оръжие или за икона?

- За оръжие. След като започнах да се занимавам с реставрация, осъзнах колко много хора са готови да платят немалка сума, за да притежават или възстановят оръжие.

Имам много клиенти, които носят за реставрация пушките, наследени от бащите и дядовците им, оръжия на по 70–80 години намерени по мази и тавани, които имат нужда да им се „вдъхне“ малко живот, за да станат отново използваеми и достойни за съхранение като семейна реликва.

- Случвало ли се е клиент, дошъл да реставрира оръжие, да си купи икона?

- Случвало се е, ако дойде със съпругата си. Жените по-често проявяват интерес към иконите, докато мъжете обикновено се насочват към оръжията.

- Реставрираш ли друго освен огнестрелни оръжия?

- Обичам да вдъхвам живот на стари предмети, независимо какви са. Преди време намерих стара, счупена стомна, която залепих и изрисувах. Възстановявам ножове, макар и по-рядко. Получавам и поръчки за изработка на оръжия. Наскоро имах задача да изработя извит древнотракийски меч. А за собствено удоволствие направих двуостър древнотракийски меч, който да изглежда максимално близо до автентичен. Изрязах метала, изковах го и му придадох вид, сякаш е прекарал столетия в пръстта. Това ми доставя удоволствие.

- Кое ти доставя по-голямо удоволствие - работата с иконите или реставрацията на оръжия?

– Хмм… Реставрацията на оръжия. Там има повече предизвикателства. Всяко оръжие носи своята история и изисква различен подход. Обичам и работата по иконите. Преди време направих изложба с тях в Регионална библиотека „Дора Габе“, но с времето оръжията сякаш се превърнаха в по-голямата ми страст. А и се оказа, че само с вяра по-трудно се оцелява.