Здравеопазване на колела: ежедневието на един селски лекар в област Добрич
Носенето на лекарства, храна и всякакви други неща по молба на пациентите е част от ежедневната ми работа
Всеки ден километри между селата, десетки възрастни пациенти и посещения по домовете , така изглежда работният график на д-р Диан Ангелов, общопрактикуващ лекар в област Добрич. В малките населени места той често е не просто медик, а човекът, на когото всички разчитат ,както за лечение, така и за подкрепа в ежедневието. Той е и първият лекар след североизточната част на границата ни с Румъния.
Разговаряме с него за предизвикателствата пред общопрактикуващите лекари в селата и за реалността зад тази отговорност.
„Обслужвам пациенти от Рогозина, Спасово и други села около него, които са към община Генерал Тошево. Също така обхващам Дуранкулак с околните села, които са към община Шабла, и понякога ходя и до Крапец. Там имам пациенти, които са записани при мен, а други са при общопрактикуващите в Шабла“, обяснява д-р Ангелов. Той уточнява, че обслужва само села и никъде другаде, което прави графика му специфичен и натоварен.
В по-малките населени места обаче няма постоянен лекар и често няма и кой да поеме подобна практика. „Кой ще отиде там да седи и евентуално един пациент да дойде веднъж? Повечето села са с много малко хора“, коментира той. Затова жителите трябва да пътуват до по-голямото село, където е кабинетът.
„Проблемът на джипито е , че повечето пациенти са възрастни и трудноподвижни, те не могат да дойдат в кабинета. Това означава, че трябва да отида при тях. Едно ходене отнема време, докато в града за един час можеш да прегледаш много повече пациенти. Пътуването усложнява организацията и взима от времето, което можеш да посветиш на други случаи“, обяснява той.
Ежедневието на д-р Ангелов включва не само прегледи. „Носенето на лекарства, храна и всякакви други неща по молба на пациентите е част от ежедневната ми работа" , казва той.
Работата в селата изисква не само медицински умения, но и постоянна готовност за придвижване, индивидуален подход към всеки пациент и грижа за хора, които нямат друг лесен достъп до помощ. „Едно посещение в село е свързано с разходи и време, които в градската практика не се налагат. Това е ежедневието на селския общопрактикуващ лекар“, обяснява д-р Ангелов.
Въпреки трудностите д-р Диан Ангелов подчертава значението на ежедневната грижа за възрасните и трудно подвижните пациенти, за които той е основната връзка с медицинската помощ.
