Завърши в Русия, но се върна в Добрич - неочакваният избор на един млад актьор

Да бъдеш млад творец в Добрич често означава да направиш избор - дали да останеш или да потърсиш реализация извън града. Някои тръгват, други се връщат, носейки със себе си опит и нова перспектива. Добрич остава отправна точка,  мястото където започва всичко, но и където не всеки избира да продължи.

Такъв е пътят на 25-годишния Ростислав Костов, завършил  средното си образование в ЕГ „Гео Милев“, а висшето в Руския държавен институт по сценични изкуства (РГИСИ) в Санкт Петербург, Русия. Но избира да се върне в родния Добрич след обучението си. 

С него разговаряме за избора между емиграцията и завръщането, за сцената и за пътя обратно към дома.

Как започна Вашият път към актьорството? Имаше ли конкретен момент, в който осъзнахте, че това е Вашето призвание?

Любовта ми към театъра започна от най-ранна детска възраст, когато заедно с родителите ми гледахме постановките на кукления театър. Тогава се влюбих в това изкуство. Започнах сам да се занимавам още във втори клас в Хуманитарна гимназия, подкрепен от моята начална учителка Тодорка Ненова. С нея и театралния състав всичко потръгна. И така докато завърших 7 клас. След това в прдължение на няколко години бях в театралната школа на Държавния куклен театър "Дора Габе" с ръководител Румен Куртев. Когато бях в 10 клас в Езикова гимназия, заедно с препоодавателя ми по БЕЛ Драгомил Георгиев, създадохме театрален клуб. Именно там са, може биу най-хубавите ми театрални спомени. Бях 15- годишен, когато се запознах с актрисата Мариета Милев по време на проведен от нея мастърклас. Тя също е от Добрич. Завършила е актьорско майсторство в Лос Анджелис (New York film academy). Тя повярва в мен и ми помогна да видя потенциала си и да се осмеля да мечтая. Тя е, може би, най-важният човек по пътя ми. Много я обичам. Тогава окончателно взех решението, че ще бъда актьор. 

Срещнахте ли съмнения или трудности в началото и как ги преодоляхте?

Странно, но никога не съм се съмнявал в пътя си като актьор. Не знам защо. Трудности съм срещал много и със сигурност ще срещам още. Греша, уча се и продължавам. 

Имаше ли момент, в който сериозно обмисляхте да се развивате извън България?

Да. Още, когато се запознах с Мариета, започнах да мисля за Америка. Но всичко се случи така, че ме насочиха към Русия. През 2017 година, по време на театрален уъркшоп, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ в Созопол, се запознах с Андрей Толшин, преподавател в академията, в която впоследствие постъпих. През тази една седмица мастърклас се докоснах до "руската школа" и тогава окончателно реших, че искам да уча в Русия.

Какво Ви даде руската актьорска школа и защо не избрахте да останете в Русия?

Руската школа ми даде несравнимо актьорско образование. Докоснах се до едни от най-големите преподаватели в Русия. Гледах спектакли на световно ниво - театър, опера, балет. Почувствах аристократизма и културата на достоевския Петербург, който може да е, както невероятно красив, така и смразяващ и каляващ духа. Върнах се, защото аз това желаех. Така се подредиха нещата и се случи, точно когато аз исках, за което съм много щастлив.

Какво Ви накара да се върнете в Добрич? Това беше емоционален или рационален избор?

Така се подредиха нещата. Винаги съм искал да се върна в България. Беше въпрос на време. И имах нужда да се върна в Добрич. У дома. 

Според Вас какво губят и какво печелят младите творци, когато заминават в чужбина?

Печелят образование и незаменим опит. Разбират какво е чужбина и какво е родина. Само в чужбина можеш да заобичаш истински родината си. 

Какво Ви даде Добрич като място за развитие – професионално и лично?

Имах нужда се върна в Добрич. У дома си. На спокойствие. При близките си. Имах нужда от време да осъзная какво изобщо се случва с живота ми и къде се намирам. Добрич винаги ме връща към себе си. 

Какво е да бъдете млад актьор в по-малък град? Ограничение или възможност?

Начало. 

Чувствате ли подкрепа от публиката тук? Различна ли е тя от тази в големите градове?

Не съм бил толкова много в другите големи градове, но със сигурност публиката в родния град е най-любяща. 

Как изглежда един Ваш типичен ден в театъра?

Репетиция, спектакъл.. и виинаги смях с колегите.

Има ли роля или спектакъл тук, който е променил начина, по който гледате на професията си?

"Цинцо" в "Живи и здрави по документи", като първа моя роля в България след Русия, ми даде нов и интересен опит. 

Коя част от процеса Ви носи най-голямо удовлетворение – репетициите, премиерата или играта пред публика?

Срещата със зрителя винаги е най-въодушевяваща. 

Как „влизате“ в образ и как "излизате" от него след края на спектакъла?

Всяка роля е различна и всеки път подходът е различен. Зависи от текста, от автора и от режисьора. Изучаване на биографията на автора, на предлагаемите обстоятелства в текста, а и извън него, усещане на жанр, намиране на връзка и диалог с режисьора и работа върху свързването между мен и ролята. Но винаги най-важното във всеки един подход е любовта - към автор, към текст, към режисьор, към партньорите, към сцената, към ролята, към костюма, към зрителя. Най-важна е любовта.

Как се подготвяте за роля, имате ли лични ритуали или методи?

Настройвам се, загрявам тяло и речеви апарат, обличам се и се фокусирам върху задачите и целите. 

Имало ли е роля, която Ви е изтощила емоционално? Как се справихте?

Ролята на Александър Пушкин в един от спектаклите ми в Русия беше доста предизвикваща заради големия обем от работа и подготовка, отговорност и очаквания към мен самия. Беше много натоварващо, трябваше ми доста време, но впоследствие с упоритост и помощ от режисьора се справих. 

До каква степен имате свобода да интерпретирате персонажа си?

Зависи от текста, режисьора и спектакъла. 

Кое е по-трудно - да изградите образ "от нулата" или да вдъхнете нов живот на вече познат персонаж?

И двете имат своите тънкости и трудности. 

Какво научихте от по-опитните си колеги? Има ли режисьор или колега, който е оказал силно влияние върху начина ви на работа?

Предстои ми да се уча от колегите си. Още съм съвсем в началото. 

Какво Ви мотивира да останете и да творите тук, въпреки предизвикателствата?

Нямам нужда от мотивация. Вярвам, че щом съм в момента тук, значи сега това е моето място, и се старая да давам най-доброто от себе си. 

Търсите ли допълнителни проекти извън театъра – кино, независими сцени, фестивали?

Да. "Между редовете" е страхотна възможност и инициатива за нещо различно и интересно. 

Какво за Вас означава „дом“ – място, хора или нещо друго?

Домът е там, където те очакват. Домът е моят език, моите родители, моите близки и приятели и местата, където съм израстнал. 

Ако театърът в Добрич беше човек, как бихте го описал?

"Добричък"

Смятате ли, че човек трябва да напусне, за да оцени това, което има тук?

Оценяваме нещо наистина, само когато го изгубим. 

Имало ли е момент, в който сте се колебал дали сте взел правилното решение?

Да. Преди да се върна.

Как си представяте развитието си след 5–10 години? Виждате ли се все още в Добрич?

Професорът ми в академията казваше: "Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си." Нищо не планирам. Правя каквото мога с това, което имам тук и сега. Да става каквото ще. 

Какво бихте искал да се промени в културната среда тук, за да задържи повече млади хора?

Всичко трябва да се промени. От - до. Образователно, икономически, административно… нужни са коренни промени. 

Какво бихте посъветвал младите творци да останат или да тръгнат  и защо?

Съветвам ги да слушат сърцата си. Всеки има своя път. Няма правилно и грешно.