В с. Житен почетоха 110 години от трагедията на добруджанци с възпоменание при „Неовършания харман“
Със заупокойна молитва, патриотични песни и рецитал беше почетена паметта на насилствено отведените добруджанци през 1916 година
С възпоменателна церемония пред мемориала „Неовършаният харман“ в село Житен, община Генерал Тошево, беше отбелязана 110-ата годишнина от насилственото отвеждане на добруджанци от родните им места през август 1916 година.
На поклонението присъстваха кметът на село Житен Снежана Димитрова, заместник-кметът на Община Генерал Тошево Деян Димитров, областният управител на Добрич Руслан Томов, народни представители, жители на селото и гости, съобщават от Община Генерал Тошево.
Преди 110 години десетки хиляди жители на Добруджа са откъснати насилствено от домовете си и изпратени в лагери в Северна Молдова. Сред тях са мъже и млади момчета, които оставят семействата, земята и поминъка си. За мнозина пътят към лагерите се оказва последен и те никога не се завръщат в родния край.
Именно на тези човешки съдби беше посветена церемонията в Житен. От тогавашното село са били отведени 66 жители, като част от тях никога не се връщат. Имената и съдбите им остават завинаги вписани в историята на населеното място.
Мемориалът „Неовършаният харман“ символизира прекъснатия човешки живот и недовършения труд. Харманът – неизменна част от живота на добруджанеца – е знак за земята, хляба и труда, но през трагичното лято на 1916 година хората са откъснати насилствено от нивите си и не успяват да довършат започнатото.
Възпоменателната програма включи изпълнения на децата от школата „Фолклорни традиции“ с ръководител Веселина Куцарова към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Център за работа с деца в Генерал Тошево. Възпитаници на Центъра представиха и специален рецитал, посветен на паметта на жертвите.
Заупокойна молитва в памет на отвлечените добруджанци отслужи отец Тодор Тодоров, а официалните гости припомниха малко известни факти и свидетелства за трагичните събития отпреди 110 години.
По време на церемонията беше подчертано, че паметта за тази трагедия не трябва да бъде повод за разделение, а урок за бъдещите поколения. Да се помни означава да се осъзнава цената на дома, свободата и мира, както и да се съхранява историческата памет за хилядите добруджанци, които са понесли тежката съдба на принудителното преселение.
Пред мемориала бяха сведени глави в знак на почит към всички, които не са се завърнали от лагерите, към семействата, останали да чакат своите близки, и към онези, чиито гробове са останали далеч от родната Добруджа.
И днес, повече от век по-късно, „Неовършаният харман“ продължава да напомня за прекъснатите човешки съдби и за дълга да пазим паметта за една от най-трагичните страници в историята на Добруджа.
