Уникална каменна гробна яма от Бронзовата епоха разкриха край Плачидол
Уникално погребално съоръжение от Бронзовата епоха беше разкрито в могилата край добричкото село Плачидол. Гробната яма е изградена от камъни, свързани с глинеста почва от околността, а като основа е използван по-ранен могилен насип.
Откритието е направено в заключителния етап от археологическата кампания, когато екипът завършва проучването на последните гробове и проверява неизследваните части на могилата.
Предстоят лабораторни анализи, които трябва да установят точната датировка на съоръжението. Ще бъдат извършени и ДНК изследвания на откритите човешки останки.
Сред последните находки е и още един пръстен за коса, намерен във фрагмент от череп. Артефактът, който предварително се определя като на около 5000 години, е открит от проф. Пьотр Влодарчак – ръководител на полския екип в международната експедиция.
Покойник, оцветен със син пигмент
Едно от най-необичайните открития през тазгодишната кампания е централният гроб, върху който първоначално е била издигната могилата.
В него е положен индивид, по чиито останки са установени следи от синьо оцветяване. Открити са също бучка червена охра, останки от постелка и еленов рог, поставен като гробен дар.
Погребението се отнася към Ямната култура и може да предостави нова информация за обредите и представите на древните общества, населявали територията на днешна България.
Използването на червена охра е характерно за погребенията на Ямната култура, но синьото оцветяване е необичайно. Все още не е установен съставът на веществото и дали то е било нанесено умишлено като част от погребалния ритуал. Това трябва да бъде изяснено чрез лабораторни изследвания.
Предварителната антропологична оценка сочи, че в централния гроб е бил положен млад мъж. Той е бил поставен по гръб със свити колене – положение, характерно за ранните погребения на Ямната култура в Балканския и Западночерноморския район.
Археолозите се завръщат след повече от 40 години
Праисторическият некропол южно от Плачидол включва пет могили. Първите мащабни проучвания са извършени през 1979 и 1980 г. от международен екип, ръководен от Иван Панайотов и Валентин Дергачев.
Работата по най-голямата могила обаче остава недовършена след срутването на част от централния профил. Проучванията са възобновени на 3 август 2026 г. от българо-полски екип под ръководството на доц. Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН и проф. Пьотр Влодарчак. В проекта участва и Регионалният исторически музей в Добрич.
Археолозите смятат, че Голямата могила е изграждана и разширявана на поне три етапа, свързани с различни погребения. При по-ранните проучвания в некропола е открит и забележителен гроб от ранната Бронзова епоха, покрит с четириколесно превозно средство.
Сред находките от настоящата кампания са още три големи сребърни висулки от отделен гроб и два съвпадащи фрагмента от антропоморфна каменна стела.
Точната възраст на новоразкритите погребения предстои да бъде определена чрез радиовъглеродно датиране. Резултатите от антропологичните, генетичните и химичните анализи ще помогнат да се възстановят произходът на погребаните, начинът им на живот и непознати досега детайли от обредите на древните общности в Добруджа.
