БГВЕА оспори „новия подход“ на МОСВ за вятърната и слънчевата енергия
Българската ветроенергийна асоциация изпрати официална позиция до министър-председателя и ресорните министри във връзка с обявения от Министерството на околната среда и водите „нов подход“ при планирането на развитието на вятърната и слънчевата енергия.
От асоциацията изразяват сериозна загриженост от публичното противопоставяне между развитието на възобновяемата енергия, от една страна, и земеделието, опазването на природата и човешкото здраве, от друга. Според БГВЕА подобни твърдения трябва да бъдат подкрепени с научни, икономически и статистически анализи.
Позицията е в отговор на съобщение на МОСВ от 11 септември. В него министерството посочва, че бързото развитие на енергийни проекти води до концентрация на съоръжения в определени райони и че трябва да бъдат отчетени опасенията на местните общности за въздействието върху здравето, земеделските земи, природата и облика на населените места.
Създадена е междуведомствена работна група, която трябва да анализира нормативната уредба и да предложи превантивни мерки. Сред разглежданите въпроси са минималните отстояния от населени места, изграждането на ВЕИ в екологично чувствителни райони, опазването на земеделските и горските територии и създаването на национален пространствен инструмент за планиране. МОСВ уточнява, че не подкрепя общи забрани, а ясни правила, съобразени със спецификите на различните територии.
БГВЕА: Вятърните паркове заемат под 0,002% от земеделския фонд
По експертна оценка на асоциацията в България има около 350 вятърни турбини. При средно три декара физически заета площ за една турбина – включително фундамент, път за достъп и кранова площадка – общият отпечатък на всички вятърни паркове е приблизително 1000 декара.
Това представлява под 0,002% от земеделския фонд на България, възлизащ на около 52 млн. декара, изчисляват от БГВЕА.
Асоциацията подчертава, че земеделската дейност може да продължи около съоръженията. Като примери са посочени районите на Каварна и Суворово, където в близост до турбините се отглеждат пшеница, царевица, слънчоглед, зеленчуци и овощни култури.
Според БГВЕА 97–98% от площта около генераторите остава достъпна за селскостопанска дейност. Вятърните централи не отделят вредни емисии и не използват вода за охлаждане и производствени нужди, посочват още от организацията.
Данните на МОСВ показват, че от въведените в експлоатация 719 мегавата вятърни мощности в страната 556 мегавата са концентрирани в областите Добрич и Варна. В същия район се изграждат още 70 ветрогенератора с обща мощност 206 мегавата.
Искат представители на сектора в работната група
БГВЕА настоява създадената междуведомствена работна група да бъде разширена с представители на ветроенергийния сектор. Според асоциацията това ще осигури прозрачност, професионална експертиза и работещи решения.
Организацията поставя три основни искания – МОСВ да коригира публикуваната информация и да представи отделни данни за площите, използвани от вятърната енергетика; представители на БГВЕА да бъдат включени в работната група; бъдещите предложения за ограничения да бъдат придружени от оценка на въздействието, международни сравнения и публичен експертен дебат.
Асоциацията заявява, че подкрепя разумното пространствено планиране и ефективната защита на природата, но смята, че решенията трябва да се основават на проверими данни и реална оценка на въздействието.
От БГВЕА предупреждават също, че публичните изявления за бъдещи ограничения могат да създадат усещане за регулаторна несигурност. По оценка на организацията до края на десетилетието в България могат да бъдат привлечени още поне 3 млрд. евро инвестиции във вятърни и слънчеви проекти при наличието на ясни и предвидими правила.
