Цикади и корояди нахлуват в Добруджа: откъде се появиха?

През последните седмици в района на Добруджа отново се появиха цикади и корояди, които вредят на някои дървесни и декоративни видове в природата и частните дворове. По темата разговаряме с Кирил Контев, специалист по ентомология и управител на фирма за борба с вредителите „Контики“ ООД.

Наскоро се появиха цикади и корояди в Добруджа, които се смятат за типични за Средиземноморието. Каква е вашата оценка за проблема?

Това е нещо нормално, цикади винаги е имало. Проблемът са инвазивните видове цикади, които не са характерни за умерения климат, а за тропичния. Единият от видовете, които се появиха преди около 6 години е Metcalfa Pruinosa – една цикада, която напада най-различни растителни видове, храни се с листа на различни дървета.

Друг инвазивен вид, с който хората се срещат е пеперуда Cydalima Perspectalis, чиито ларви се хранят с чемшир и в много от частните дворове има поражения. Същото е състоянието и с короядите, които преди време са били малко на брой, а сега са доста повече.

Проблемът тръгна от Южното черноморие и за съжаление засегна голяма част от иглолистните дървета. Това е бъдещето и очаквам да стане и при нас, ако продължи затоплянето на времето.

Короядите ги има в местната природа, но в даден момент абиотичните фактори са такива, че се постига каламитет (масово размножаване с вредни последствия). Податливи на твърдокрил корояд Coleoptera са дървета, на които развитието им не е съобразено с региона. Едно дърво, което е характерно за Добруджа е нормално да живее 20 години, а не 50 или 60 години.

Засаждането на един екзотичен вид, който не е характерен за тук, може да доведе до екологични неравновесия. При внасянето на посадъчен материал, всички дървета и семена трябва да имат сертификат, че нямат карантинни неприятели.

Какви мерки препоръчвате за борба с цикадите и колко ефективни са те?

За борба с цикадите и с другите вредители има биологични препарати. Това, което използваме срещу една голяма група от насекомите е препарат “Dipel” на базата на бацилус турингиензис, различни щамове и по този начин с тях може да се контролира числеността без да има опасност за отравяне на пчелни семейства. Друг използван препарат е т.нар. инхибитор на хитина.

Всички обработки трябва да бъдат съгласувани с Българска агенция за безопасност на храните, Отдел “Растителна защита” и да има уведомителни писма, подобно на земеделците, които го правят също. Има задължение да се предупредят пчеларите и информират за препарата, който ще се използва.

Според лесовъди, продължителен сняг през зимата може да помогне срещу цикадите. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Нищо не може да се направи срещу природата. Не можем да влияем на така наречените абиотични фактори – температура, влага и други. Не съм сигурен дали това ще реши проблемът, защото сняг може да има, но температурите да не са достатъчно ниски.

В този период насекомите са в стадий на яйце или какавида, в които зимуват, които са силно защитени от външните условия. Има други, които се заравят под земята, а там температурата не е толкова ниска. Но дори и да има голямо застудяване, не смятам, че ще окаже голямо влияние.

Ако не се вземат навременни мерки, какви може да са дългосрочните последици?

Виждам, че има отпадане на туи и някои иглолистни видове, които не са характерни за региона. Височината тук е 200-300 метра над морското равнище.

В природата дърветата са групирани по видове и обитават специфични райони. В смесена градска среда е трудно да се води борба, защото има и много частни дворове.

Авиопръскането е скъп метод за борба с цикадите. Има ли други, по-достъпни и ефективни методи за контрол на тези вредители?

Има методи за контрол, но химическият метод остава основен. Новото за масовият човек е използването на биологични препарати. Друг биологичен метод при борбата с цикадата metcalfa pruinosa, с който може да се направи в града е вкарване на малки осички, които паразитират яйцата и по този начин защитават дърветата и декоративната растителност.

Какво бихте препоръчали на земеделските производители и собствениците на гори за превенция и контрол на вредителите?

Превенцията е да се засеят видове, които са устойчиви и които са подходящи за местния регион. Това е най-добрата превенция. Другото е, когато се прави сеч, да се прави на научно ниво и да се прави поетапно.

Има ли нещо друго, което смятате за важно и бихте искали да добавите относно проблема с вредителите в Добруджа?

Нека не бъдем толкова крайни. Да проучим всеки процес в детайли и едва тогава да вземаме решения. Това за мен е най-важното. Да се запази това, което са оставили предците. Да го запазим и ако може да го надградим без да застрашаваме екологичното равновесие в района в който се намираме.