Светът отбелязва Световния ден за информираност за аутизма

На 2 април светът отбелязва Световния ден на информираността за аутизма. Наричат я болестта на гениите. Тези хора ще избегнат да ви погледнат в очите, но ще успеят да погледнат отвъд конвенционалното и да създадат пробивна технология, да направят неочаквано научно откритие или да създадат шедьовър в изкуствата. 

По данни на Световната здравна организация около 1 на сто деца в света имат аутизъм. Аутизмът, наричан също разстройство от аутистичния спектър (РАС), представлява разнообразна група от състояния, свързани с развитието на мозъка. РАС са група невроразвитийни разстройства, характеризиращи се с нарушения в 3 основни сфери: социални взаимоотношения, комуникация, еднообразни и ограничени интереси и дейности.

Проявите могат да бъдат забелязани още от ранна детска възраст, но често аутизмът се диагностицира много по-късно. Способностите и нуждите на хората с аутизъм варират и могат да се променят с времето – едни могат да живеят самостоятелно, други имат тежки увреждания и се нуждаят от грижи и подкрепа през целия живот.

Правилните психосоциални интервенции могат да подобрят комуникационните и социалните умения на хората с аутизъм, с положително въздействие както върху тяхното благосъстояние и качество на живот, така и върху това на хората, които живеят с тях или се грижат за тях.

Грижата за хората с аутизъм трябва да бъде съпътствана от действия на ниво общност и общество с цел по-голяма достъпност, приобщаване и подкрепа. Аутизмът не се лекува. Дори не е съвсем точно да бъде наричан “заболяване”. Науката определя аутистите като невроатипични – хора, чиито невронни връзки са по-различни или изобщо не са изградени. За състоянието няма лечение, но на засегнатите може да се оказва помощ с поведенческа терапия, с която да тренират реакциите си и своите социални и комуникативни способности.

И към днешна дата държавата ни няма статистика за броя на хората с аутистични растройства у нас. Огромното предизвикателство за родителите на децата с аутизъм идва от седмиците, понякога месеци, с които трябва да чакат за преглед, оценка на развитието и поставяне на диагноза в специализиран кабинет по детска психиатрия и неврология. Много от засегнатите дори не получават официална диагноза поради редица причини – ниска информираност на родителите и педагозите за признаците, липса на достъп до подходящ специалист, притеснение от отхвърляне от детска градина или училище и др. 

Източник: Национална мрежа за децата