Реквием за Франциск: Венета Ненкова от Добрич за посланията, които папата ни остави

Венета Ненкова е родена и учила в Добрич. Заминава за Италия едва 17-годишна. Днес тя е оторизиран екскурзовод за Рим и Ватикана, занимава се с научна и преводаческа дейност, разкрива величието на една уникална, но забравена цивилизация – тракийската. Освен това, добричлийката с интереси, обширни като любимото й Черно море, създаде и ръководи българското училище в Рим "Асен и Илия Пейкови".

През ноември 2024 година Венета Ненкова получи специалната награда "Пробуда", учредена от МОН за откривателска дейност по програмата "Неразказаните истории на българите". Тя бе отличена за нейната ценна находка – документ от 1624 година, открит в архивите на Ватикана, от който става ясно, че първото  училище със светски характер в България отваря врати в Чипровци, точно преди 400 години. 

Венета Ненкова бе на погребението на Папа Франциск вчера, където  200 000 души, сред които световните лидери, отдадоха последна почит на папа Франциск, който почина на 21 април на 88-годишна възраст. Ето какво сподели тя пред Про Нюз Добрич: 

С какво папа Франциск ще остане в историята? Каква беше неговата основна мисия?

Папа Франциск беше един духовник-революционер, който преди всичко беше човек. Той ни показа, че делата са по-силни от думите, а любовта стои над всичко. Истинската сила на един лидер е в личния пример, в отношението и уважението към най-уязвимите.

Ние живеем във време на безверие, на морален упадък на всички нива. Папа Франциск беше боец в този смисъл, затова имаше и толкова врагове. Цялата му пасторална дейност беше насочена към борбата с „глобалното безразличие на хората“, както го наричаше той. Войните, нещастията, разрухата минават пред очите на всички ни като снимки в социалните мрежи без те да достигнат до съзнанието и сърцата ни, които гледаме, но не виждаме страданието на ближните. Папа Берголио беше много притеснен за възпитанието на човечеството и от нуждата да се даде една нова насока в ценностната система на подрастващите.

На 14 май 2020 г. той даде начало на глобално събитие  на тема „Да възстановим глобалния възпитателен пакт“, в което призовава към възпитание и осъзнаване, че всичко в света е взаимосвързано и е необходимо да се намерят нови начини за разбиране на икономиката, политиката, растежа и напредъка.

В момент на изключителна фрагментарност и крайно противопоставяне е необходимо да се обединят усилията, за да се роди един възпитателен съюз, който да формира зрели хора, способни да живеят в обществото и за обществото.

Всяка промяна обаче се нуждае от възпитателен път, който не може да бъде извървян без подготовка. Папа Франциск разказваше една африканска поговорка която казва, че „за да възпиташ едно дете, е необходимо цяло село“. Ние трябва да изградим това село. Всички заедно, за да възпитаме децата, които са нашето бъдеще. Трябва да обединим всички компоненти, които са необходими за изграждането на пълноценни граждани – учение, връзка между поколенията. За тази промяна трябва да работят всички - учители и студенти, семейство и гражданското общество с неговите политически, продуктивни, предприемачески и солидарни проявления. Ето какво беше казал Папа Франциск на една от тези световни срещи: “Трябва да направим така, че в това село да се роди глобално сближаване за един съюз между жителите на Земята и „общия дом“, така че възпитанието да бъде източник на мир, справедливост, на прием за всички народи на човешкото семейство, както и диалога между техните религии. Едно всеобщо селище, но също и лично село, за всеки поотделно.

Трябва да създаваме възпитателни процеси за осъзнаването, че всичко по света е тясно свързано и е необходимо да се намерят други начини за разбиране на икономиката, политиката, растежа и напредъка. Трябва да имаме смелостта да възпитаваме хора, които са готови да служат на общността. Нека се опитаме заедно да намерим решения, да дадем началото на процеси на трансформация, без да се страхуваме. Приканвам всеки от вас да бъде главен герой на този съюз”.

През 2023 Католическата църква организира форум, на който беше представен Семеен глобален договор (Family Global Compact), който подкрепя диалога между пастирската грижа за семействата и центровете за изследване на семейството в католическите университети по света. Договорът, инициатива на Ведомството за миряните, семейството и живота и Папската академия за социални науки, е насочена към благосъстоянието на семейството, „решаващо за бъдещето на света и на Църквата".

Папа Франциск споделя, че „Заедно, католическите университети и пастирската грижа на Църквата могат по-добре да насърчават към култура на семейството и живота, която, започвайки от реалността, помага на новите поколения - в настоящото време на несигурност и липса на надежда - да оценят брака, семейния живот с неговите ресурси и предизвикателствата, красотата на генерирането и запазването на човешкия живот.“

Франциск завършва посланието: „Нека не забравяме, че семейството има положително въздействие върху всички, тъй като генерира общото благо“, следователно цялата църковна и гражданска общност се радва на присъствието на здрави семейства, които папата определя като „незаменимо богатство“.

Папата към младите хора: никога не спирайте да мечтаете за един по-добър свят

В послание към участниците в „Глобалния възпитателен орсолински пакт“ Папа Франциск беше казал: “Мечтайте винаги за един по-добър свят и всеки ден с кураж и търпение опитвайте да изградите частица от него“. 

(ОРСОЛИНСКИ ПАКТ - черпейки вдъхновение от красивата девойка Орсола и патрон на сестрите орсолинки.)

„Първото нещо, което искам да ви кажа, скъпи млади хора, е следното: покажете красотата си! Не тази според световните моди, а истинската”.  Това включва работа върху възпитанието, което „не е ефективно, ако не умее да създава поети“.

За да променим света

Оттук и поканата към младежите да не бъдат „спящите красавици в гората“, а да действат, излизайки от себе си. „Желая ви – казваше Папата – здравословно безпокойство в желанията и намеренията, това безпокойство, което винаги ви кара да вървите и никога да не се чувствате „преуспели“...

„Ако младите хора не променят света, кой ще го направи? Ще ми кажете: да, но как? Защитавайки красотата, обезобразена от толкова много изгнаници по света; приемайки другите, особено най-уязвимите и маргинализираните; гледайки на различните от мен не като  заплаха, а като богатство. Но също защитавайки наранената красота на творението, защитавайки ресурсите на нашия общ дом, възприемайки по-трезв и природосъобразен начин на живот“.

Съботният ден беше много тъжен, както за Ватикана, за католиците, така и за всички християни. Отличаваше ли се с нещо церемонията по погребението на папа Франциск от тези на Светите Отци преди него?

Папа Франциск беше семпъл човек, за себе си не искаше нищо. Дори не пожела погребението да бъде платено от Ватикана, а от негов благодетел. Той пожела обикновен дървен ковчег и то само един, а не три, както повелява традицията. Това, което беше най-вълнуващо, бяха хората, които дойдоха да го изпратят. Навсякъде, откъдето минаваше катафалката, хората ръкопляскаха и скандираха името му. Плачеха, което показва, че той е достигнал до сърцата. Беше пример за всички ни. Както пише в Библията „По делата ще ги познаете“. Той беше това. Обадиха ми се много приятели, сред които и една мюсюлманка. Каза ми: „Плаках за Папа Франческо“. Със сигурност трудно може да си обясни един човек, който не живее в Рим, как е възможна такава „хипноза върху хората“ от страна на Църквата, но ние живеем в един град, който не е обикновен град. Той е град-философия, може би заради това е и Вечен. Носи един особен заряд, който може да бъде усетен само от хората с отворени души и сърца. Но ако живееш по-дълго време в него, не може да не се заразиш.

Този траурен ден беше използван и за дипломация на световно ниво. Как се приема това във Ватикана и Рим – като вид светотатство или по-скоро надежда за мир?

Дипломацията, това е една от мисиите на Църквата. Ние хората сме направени от дух и материя. Кой, ако не Църквата, трябва да се занимава с духа на човечеството? Католическата църква, в лицето на Папа Йоан Павел II, свали цял един режим, като социализма. Днес същата тази църква сложи на 2 столчета Тръмп и Зеленски, за да си говорят очи в очи... Кой можеше да направи това? Вероятно това беше последната карта, която Папа Франциск  успя да изиграе на световната политическа маса, преди да се отдаде на вечна почивка.

Ще припомня и една от големите мисии на Папата, когато на 4 февруари 2019 г., заедно с великия имам на Ал-Азхар подписаха в Абу Даби Документ за човешкото братство, който е силен призив да се преоткрием като братя, за да насърчаваме заедно справедливостта и мира, гарантирайки човешките права и религиозната свобода.

„Документ за човешкото братство, световен мир и съвместно съжителство“. Полагането на този крайъгълен камък е не само за отношенията между християнството и исляма, той е един вид компас, определящ културата на диалога на съвместното сътрудничеството и взаимното опознаване. Документът е апел за прекратяването на войните и осъжда бича на тероризма и насилието, особено онова на религиозна основа.

„Вярата кара вярващия да вижда в другия един брат, когото да подкрепя и да обича“.

„Този Документ, обоснован с искреност и сериозност, е всеобща декларация за добра и лоялна воля, която да прикани всички хора, които насят в сърцето си вярата в Бог и вярата в човешкото братство, да се обединят и работят заедно, за да може той да се превърне в ръководство за новите поколения към културата на взаимното разбирателство, в осъзнаването на голямата божествена благодат, която прави братя всички човешки същества“ (Документ за човешкото братство).

Венета Ненкова от Добрич бе отличена от МОН за просветителската й дейност в Рим

Венета Ненкова от Добрич търси нов прочит на българската история сред архивите на Ватикана

Визитата на папа Франциск дискутира по телевизията на епископите Венета Ненкова от Добрич