Радослав Симеонов: Знаем много малко за Руско-турската освободителна война

Мислим си, че знаем достатъчно за Руско-турската освободителна война, но е оказва, че знаем много малко неща. Повече са тези, които не знаем, защото обикновено слушаме едни и същи изтъркани приказки. Това каза Радослав Симеонов, историк и главен експерт в отдел „Военни паметници“ на Министерството на отбраната по време на представянето на сборника „Докторският паметник. Изследвания и документи“ в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

Научният труд, посветен на емблематичния Докторски паметник в София, е дело на Радослав Симеонов, професор доктор на икономическите науки Нина Дюлгерова, професор д-р Благовеста Иванова, Елена Бугарчева и д-р архитект Радосвета Кирова. Той съдържа неизвестни досега документи от Руския държавен военноисторически архив в Москва и Военномедицинския музей в Санкт Петербург.

Самият аз бях свидетел как на 2 март представителите на Български Червен кръст твърдяха, полагайки цветя на Докторския паметник, че той е дело на българския народ в знак на признателност към руските освободители, разказа Симеонов.

В действителност обаче паметникът е изграден с дарения на руски военномедицински чинове – хорица, които са отделяли за него от хляба си, по една копейка, по десет копейки. Трогателно е, защото какво е по-хуманно по време на война от това да спасиш човешки живот. И тези хора, които са спасявали животи, са били обект на признателност от онези, които са спасявали, каза още той.

Върху паметника са изписани инициали и фамилии на 531 лекари, фелдшери, санитари и медицински сестри. Сред тях са и двама-трима българи, един от които е лекарят на Трета опълченска дружина д-р Константин Везенков, който е забравен в родината си, разказа историкът.

По думите му Везенков е получил блестящо медицинско образование в Москва, бил е един от водещите лекари там и е можел да има чудесна кариера, но е избрал да се сражава за свободата на България като опълченец. Участвайки в боевете на Шипка, той е бил и нещо като ротен командир – предвождал е своите войници. Умира малко преди края на войната от тиф, както и повечето от тези военномедицински чинове, допълни Симеонов.

Загиналите лекари, фелдшери, медицински сестри и санитари са така наречените „ангели на спасението“ – последните хора, които тежко ранените на фронта виждат, преди да умрат, каза проф. д-р Нина Дюлгерова. Тя уточни, че върху паметника са упоменати само военизираните медицински кадри.

Когато разбрах, че в София за този паметник никой нищо не знае, ми мина през ума, че ако той беше в Добрич, това нямаше да е така. Тук не бихме си позволили да не знаем нещо за даден паметник. При нас има изострена чувствителност по тези теми поради историческата съдба на града, каза Радослав Симеонов.

Съставителите на сборника може би ще опитат да издадат второ допълнено издание, тъй като зад инициалите и фамилиите на тези 531 души се крият неизвестни съдби и истории и „защото ние сме в дълг на тези хора – те са воювали за нас“, допълни историкът.

Екземпляр от научния труд – дарение от неговите автори, може да бъде намерен в Регионална библиотека „Дора Габе“. „Съставителите на сборника се обединихме около идеята, че той трябва при всяко положение да бъде в публични институции – читалища, библиотеки, защото винаги се намира някой, който се интересува, прочита и става по-богат на знания и възможности да отстоява историята“, смята проф. д-р Дюлгерова.