Признателна Добруджа почита паметта на жертвите на румънските репресии през 1916-1918 г.

Преди 110 г., в средата на август – време за вършитба, в цяла Добруджа се разпространява една и съща наредба от румънските власти. В селищата се оставят и огласяват списъци с имена на хора, мирно население – от Южна Добруджа, български граждани, независимо от етноса, и от Северна Добруджа, румънски граждани, но с български произход. За тези от Южна Добруджа е било задължително посоченото в списъка лице (или негови заместници) да е с впряг – коне и каруца пълна със жито, и да се отправят към определени ж.п. гари, където да предадат житото, уж румънската държава ще го изкупува. Оказва се, че житото и впряговете ги изземат без заплащане, а хората подкарват пеш, независимо, че освен мъже, е имало възрастни хора, деца и жени. Така започва тази черна страница от историята на Добруджа в периода 1916-1918 г. В разгара на Първата световна война, двете противоположни групировки от държави, използват всяка възможност да нанесат удар върху противника. Под ударите на хаоса на военните действия, попада и многобройно мирно население. Така десетки хиляди, предимно българи, наречени с общото име „откараните“, са заточени в концентрационните румънски лагери в Молдова,. Към края на Първата световна война, само една трета се завръщат по домовете си – болни, изнемощели. Другите остават заровени в общи гробове. Този исторически факт дълго време беше премълчаван. Но през 2000 г. се появява една книга – „Кървава бразда на Добруджа“, автор Радостин Мирков, от Балчик, която раздвижва родовата памет. Наследниците със сълзи на очи разкриват в поместения „Мартиролог“ списъци с имената на част от жертвите на този геноцид, имената на свои близки, които не са се върнали. Така, авторът на книгата – Радостин Мирков, внук на оцелял „откаран“, задвижва една вълна на признателност на невинните жертви – мирно население. В селищата започват да се появяват ЗНАЦИ НА ЖИВАТА ПАМЕТ – паметни плочи, паметници и мемориални комплекси, на които са изписани имената на жертвите на румънските репресии през 1916-1918 г.

Ето селищата в Южна Добруджа, в които до средата на 2026 г. са поставени мемориални знаци:

– 2001 г., с. Гуркова, общ.Балчик, обл.Добрич, 15.08.2001 г., 67 имена;

– 2004 г., с. Победа, общ. Добрич-селска, обл. Добрич, 15.08.2004 г., 43 имена;

– 2005 г., гр. Балчик, общ.Балчик, обл..Добрич, 21.09.2005 г., 522 имена на                  отвлечени от селища на общината;

– 2006 г., гр.Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, 23.08.2006;

– 2006г., гр. Тутракан, общ.Тутракан, обл. Силистра, 06.09.2006 г. Автор на паметника е художникът Аурел Стоянов, преподавател в СУ „Йордан Йовков” в Тутракан. Паметникът е открит от кмета на община Тутракан, инж. Георги Георгиев и от акад. Георги Марков – председател на Национален инициативен комитет „90 години Тутраканска епопея”;

– 2007г., с. Кранево, общ.Балчик, обл.Добрич, 06.05.2007 г.;

– 2008 г., с. Божурово, общ.Добрич-селска, обл.Добрич, 94 имена;

– 2009 г., с. Езерец, общ.Шабла, обл.Добрич, 12.09.2009 г., 44 имена;

– 2009 г., с. Житен, общ.Ген.Тошево, обл. Добрич – първи етап 3.11.2009 г., 66 имена. На 22.09.2016 г. е открит вторият етап на мемориала. Изписани са имената на всички селища от Сев. и Юж. Добруджа, от които са откарани добруджанци;

– 2013 г., с.Красен, общ. Ген.Тошево, обл.Добрич, 30.08.2013 г., 79 имена;

– 2014 г., гр. Тервел, общ. Тервел, обл. Добрич;

– 2014 г., с. Приморци, община Добричка, обл. Добрич, 16.05.2014 г., 10 имена;

– 2015 г., гр.Шабла, общ.Шабла, обл. Добрич, 22 август 2015, 98 имена, открита от проф. дпн Тодор Танев, министър на образованието и науката и проф. дпн Райна Бърдарева, кмет на Община Шабла;

– 2016 г., с.Попгригорово, общ.Добрич-селска, обл.Добрич, 6.09.2016, 30 имена;

– 2016 г., с. Дуранкулак, общ. Шабла, обл. Добрич, 30.09.2016 г., 15 имена;

– 2017 г., с. Сноп, общ. Ген. Тошево, обл. Добрич, 6.04.2017 г., 35 имена;

– 2017 г., с. Граничар, общ. Шабла, обл.Добрич, 25.08.2016, 21 имена;

– 2017 г., с.Карапелит, общ.Добричка-селска, обл.Добрич, 2017 г., 21 имена;

– 2018 г., с.Дропла, общ.Балчик, обл.Добрич, 16.11.2018 г., 89 имена;

– 2020 г., с. Старо село, община Тутракан, обл. Силистра, 06.07.2020 г., 42 имена (1916 г.),  46 имена (1926 г.) и 45 имена (1940 г.);

– 2026 г., с. Соколово, община Балчик, обл. Добрич, март 2026 г., 55 имена.

Сред тези знаци на живата памет ярко се откроява Мемориалната градина „Неовършаният харман“ в с. Житен, където на 16 август 2026 г. от 10.00 ч. ще се проведе възпоменателна церемония, свързана с 110-годишнинаната от началото на исторически феномен „откараните“.

Във връзка с тази годишнина, фондация „Вигория“ удостоява с Почетна грамота „Златна детелина“:

1. Атанаска Маринова Минчева – от гр. Тутракан, „за написване книгата “Сълзите на Добруджа“, осма книга в поредицата „До корена“

2. Илия Добрев Илиев – от с. Житен, „за активно съдействие и висока гражданска отговорност при изграждането и поддържането на най-големия мемориален комплекс „Неовършаният харман“ и за организиране провеждането на възпоменателни тържества в него;

3. Инж. Светла и инж. Иван Томови – от гр. Добрич, „за активно съдействие при предпечатната подготовка, печата и разпространението на първо издание – 2000 г., на книгата „Кървавата бразда на Добруджа“ (автор Радостин Мирков) за превода и на английски език  на доброволни начала;

4. Иванка Унгуряну – от Румъния, „за активно съдействие и висока гражданска отговорност при превода на румънски език и разпространение на книгата „Кървавата бразда на Добруджа“ (автор Радостин Мирков)

5. Хашим Джинли – от Турция, „за активно съдействие и висока гражданска отговорност при предпечатната подготовка, печата и разпространението на първо издание – 2000 г., на книгата „Кървавата бразда на Добруджа“ (автор Радостин Мирков) и превод на турски език на доброволни начала.

„Истината трябва да се знае! Трябва да помним и тачим паметта на хилядите мъченици, жертва на румънските репресии...Дълбок поклон и вечна слава!“ (Р.Мирков).

Мария ДОБРЕВА, фондация „Вигория“