Тома Белев за ветропарк „Стражица“: Проектът трябва да се оценява в цялост, а не на парчета

Екологичните процедури не са причината проектът за вятърен парк „Стражица“ край Балчик да не бъде реализиран в продължение на години. В същото време има въпроси около начина, по който са проведени последващите процедури за проекта и присъединяването му към електроенергийната система. Това заяви пред Про Нюз Добрич Тома Белев, бивш заместник-министър на околната среда и водите.

Повод за разговора е обявеното финансиране на вятърен парк „Стражица“, който трябва да бъде изграден в района на Балчик. Проектът е на стойност около 100 млн. евро, като първият му етап предвижда 11 вятърни турбини с обща мощност 70 мегавата. Инвеститор е „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД.

Белев коментира темата след появили се твърдения, че развитието на вятърната енергетика у нас през годините е било възпрепятствано от еколози. Според него конкретно при „Стражица“ наличните процедури не подкрепят подобен извод.

„Специално за този ветропарк „Стражица“, с по-малка мощност, но със същите имоти, има процедура по преценка на необходимостта от ОВОС“, посочи Белев. По думите му след приключването на тогавашната екологична процедура инвеститорът е имал възможност да развива проекта, а причините това да не се случи в продължение на години следва да бъдат търсени другаде.

„Не може да се очаква, че екологичните процедури 15 години са го спирали“, заяви той.

Белев: Проектът трябва да се оценява като едно цяло

Един от основните въпроси, които Белев поставя, е свързан с начина, по който отделните елементи на инвестиционното предложение са били разглеждани от компетентните органи.

Той обясни, че при екологичните процедури трябва да се отчита не само конкретното съоръжение, но и свързаната с него инфраструктура – връзките с електроенергийната система, достъпът и останалите елементи, необходими за реализацията.

Според Белев едно от по-старите решения по екологичните процедури вече е загубило действието си, тъй като за подобни решения е предвиден петгодишен срок. Той поставя въпрос и за наличието на отделни последващи решения за самата централа и за връзката ѝ с електроенергийната система.

„Всичко трябва да се оцени наведнъж, а не на парчета“, каза Белев.

По думите му разделянето на отделните компоненти на един проект при екологичната им оценка е известно като „salami slicing“. Белев смята, че подобен подход не позволява да бъде установено цялостното въздействие на инвестицията върху околната среда.

Като пример той посочи, че въздействието на една вятърна турбина може да бъде сравнително ограничено, но резултатът може да бъде различен при изграждането на множество генератори. Затова според него трябва да се отчита и кумулативното въздействие на проекта заедно с други инвестиционни намерения в съседство.

Има ли риск за птиците и защитените зони?

Белев не се ангажира с твърдение, че конкретният ветропарк представлява опасност за защитени зони, природни местообитания или миграционни маршрути на птици.

„Не мога да кажа“, отговори той на въпрос на Про Нюз Добрич дали според него съществува подобен риск.

Той уточни, че е разгледал казуса основно от процедурна гледна точка и реакцията му е предизвикана от твърденията, че еколозите са причината през последните години в България да не се изграждат нови вятърни паркове.

Белев посочи, че през 2008, 2009 и 2010 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е издавала лицензии за големи вятърни паркове. Според него фактът, че част от инвестициите впоследствие не са били реализирани, не означава автоматично, че причината е в екологичните процедури.

По думите му причините могат да бъдат свързани с финансирането или икономическата целесъобразност на конкретните инвестиции.

Може ли процедурата да бъде преразгледана?

Според Белев, ако компетентните органи установят, че задължителна екологична процедура е била пропусната, те трябва да поискат тя да бъде извършена, а при необходимост и да спрат реализацията на инвестиционното предложение до приключването ѝ.

„Ако е трябвало да се направи една процедура и не е направено, то те са длъжни да изискат извършване на процедурата“, заяви той. По думите му подобен подход произтича и от практиката на Съда на Европейския съюз.

Белев смята, че ако настоящото ръководство на РИОСВ – Варна установи пропуск при предходните произнасяния по дадено инвестиционно намерение, компетентният орган трябва да изиска извършването на необходимата оценка.

Той беше категоричен, че според него не е допустимо едно инвестиционно предложение да бъде разделяно на множество части, за които последователно да се извършват отделни преценки за необходимостта от ОВОС.

Кой носи отговорност при неправилна процедура?

В разговора Про Нюз Добрич постави и въпроса какво би се случило, ако инвеститор е вложил значителни средства, разчитайки на издадени от държавните институции актове, а впоследствие се установи, че екологичната процедура е била неправилно проведена.

Според Белев принципно може да бъде поставен въпросът за отговорността на държавата, когато инвеститорът е имал легитимни очаквания, че процедурите са приключили законосъобразно.

Той обаче направи важно уточнение – инвеститорът също е длъжен да познава приложимото законодателство.

„Ако инвеститорът е действал и е пускал на парчета целия си проект, то той е съотговорен към крайното решение“, заяви Белев. Според него становище или писмо на администрацията не може да замени административен акт, когато законът изисква такъв.

„Гражданите и екологичните организации не трябва да бъдат използвани като оправдание“

В края на разговора Белев постави темата и в по-широк контекст. Според него гражданите и природозащитните организации твърде често се посочват като причина за проблеми при реализацията на инвестиционни намерения.

„Всеки е в правото си в една демократична държава да изразява мнението си“, заяви той.

Белев подчерта, че участието на гражданите и изразяването на становища дали дадено инвестиционно намерение трябва да премине през оценка за въздействие върху околната среда са част от предвидените процедури. Според него оказването на натиск върху граждански активисти заради подобно участие е недопустимо в една правова и демократична държава.

Позицията на Белев не е, че ветропарк „Стражица“ непременно ще има отрицателно въздействие върху защитени зони или миграционни маршрути. Основният въпрос, който той поставя, е дали всички компоненти на инвестиционното предложение са били разгледани в тяхната цялост и дали проведените екологични процедури отговарят на изискванията на националното и европейското законодателство.