При огромен интерес в Добрич Захари Карабашлиев представи романа „Рана“

Новият роман на Захари Карабашлиев „Рана“ беше представен пред читателите в Добрич на специално събитие, организирано в Регионална библиотека "Дора Габе". Авторът пренесе публиката в света на този достоен в своята смиреност и дълбоко хуманен в своята категоричност роман за паметта и забравената история на България от началото на XX век.

Модератори на събитието бяха историкът Радослав Симеонов и журналистът Жулиета Николова.

Събитието бе открито с музикален поздрав на кавалджията и учител в СУ “Св. Климент Охридски” Христо Христов, който с нежна песен на кавал преведе публиката в обширните поля на Добруджа.

Директорът на Регионална библиотека "Дора Габе" Теодора Денкова приветства автора и гостите на събитието. Тя посочи и символиката на сградата, в която се намира представянето, а именно бившия партиен дом, сграда на партията, която забранява паметта за рода, емоционалната гордост, за саможертвата и подвизите. 

„Мисля, че това е реваншът на времето, именно в тази сграда да си говорим за памет и благодарност към нашите предци с един от най-обичаните съвременни български писатели Захари Карабашлиев“, каза Денкова.

Жулиета Николова, която е и уредник в Дом паметник „Йордан Йовков“ посочи, че книгата е написана човечно, именно в стила на Добруджа. Тя разказа и за любими моменти от книгата.

Авторът на романа Захари Карабашлиев сподели, че е започнал да пише книгата с желанието да сподели историята на един войник и дете – младо момче, което е попаднало във война, и дете, което той спасява.

„В първия ден, в който нашият герой Сава Сотиров влиза в бой, той е ранен в гърдите. Това е физическата рана. Другата рана е колективната, национална травма“, разтълкува заглавието на романа авторът.

Своят поглед над историческите събития представи Радослав Симеонов, който отбеляза приноса на всички генерали, полковници и други видни личности, борили се за добруджанските земи.

Той сподели лична история със Захари Карабашлиев, с когото са говорили за дядото на автора и произхода на фамилията Карабашлиев. Тогава историкът разказал, че името на рода е свързано със селото на дядото, село Карабашли или днешно Драганово, община Добричка, на тогавашната граница с Румъния. „Понякога трябва да напишеш цял роман, за да разбереш произхода на фамилията си“, пошегува се Карабашлиев.

„Когато човек се занимава с историята, ние историците винаги виждаме официалната страна на историята. Захари ни разказва човешката страна на историята. Как обикновеният човек участва в нея, какво си говорят хората. Всички знаят, че е имало един генерал или полковник - икона. Захари ги приземява и ги прави хора, с реплики и емоции. Това е интересното и българската литература е изпуснала много, че досега не се е появил такъв роман. Той трябваше да се появи“, бе категоричен Симеонов.

„Рана“ е  разтърсваща хроника на забравената история на България от началото на XX век, но и неочакван и красив разказ за смелостта, състраданието и любовта, които спасяват човешката душа и в най-мрачните мигове. Достоен в своята смиреност и дълбоко хуманен в своята категоричност, „Рана” е роман за паметта, лирична и майсторски разказана история за съдбата на безброй свои и чужди, пометени от стоманения вихър на войните.