Понеделник, 26 февруари 2024

26.02.2024

Последвайте ни

Празнична гергьовска трапеза подредиха в село Полковник Дяково, Крушарско

Читалищното настоятелство на НЧ „Светлина - 1945“ посрещна гости от близо и далеч на празнична гергьовска трапеза. Днес в това крушарско село бе осветен гергьовски курбан, дарен от Мария и Георги Георгиеви. Празникът беше музикално оцветен от изпълнения на самодейните групи от читалищата на с. Телериг и с. Ефр. Бакалово, музикална формация „Чар“ от гр. Ген. Тошево.
Празникът провокира Димитрина Петрова да сподели за Дяково - носталгично и оптимистично:

Имало едно време едно село с едни хора.

Имало е, има го и сега..

Край селото расте най-старото дърво в общината – дяковското мишето, има-няма на 300 години. Понякога се чудя какви тайни крие това дърво.

Хората от селото са най-трудолюбивите в общината. За тях казват, че първи си изпивали виното. Да, ама и първи си изкопават лозето.

В това село се раждали най-хубавите моми. На времето крушарските ергени се перчеха „Не питай кой съм, а кой водя!“. Та и за това поне двайсет дяковски моми откраднаха.

Селото е известно и с мегдана си – най-цветния от всички села, със стотици червени лалета.

Жителите му са гостоприемни. Всеки трети в селото се казва Георги или Димитър, та от Гергьовден до Димитровден все гости посрещат.

Така беше и днес – мило, топло и гостоприемно – като бабината содена питка, като току що издоено мляко, като режещия мирис на див люляк.

С една дума – като у дома.

Сега селото вече бавно утихва.

Ритъмът на сърцето му ще поддържа камбаната на новия параклис.

И така докато тя бие, ще се връщаме там.

 

c