Православната църква почита Св. мъченица Анастасия, покровителка на аптекари и лекари

Православната църква отбелязва на 22 декември празника на Света Анастасия Узорешителница (също Фармаколитрия, Римска, Илирийска). Тя е християнска светица, живяла през IV век, вероятно от древноримски или италийски произход или потомка на романизираното население на Балканите. Почитана е като великомъченица, тъй като загива в гоненията на Диоклециан.

Предполага се, че е била обезглавена на 22 декември 304 година в Солун, след като преди това е била подложена на продължителен глад, въпреки че е възможно и да умряла в Рим или в Сирмиум. Света Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата /на 25 декември/, така и от източноправославната църква. Почитана е много в Солун и Солунско, където има няколко църкви и манастири, посветени на светицата.

Много отдадена на грижи за бедни, болни и нещастни и прочута по нейно време лечителка, тя е най-известната и почитана светица с това име и покровителка на аптекари и лекари, но в народните поверия е известна и като носителка на смърт и злополучия, ако бъде разгневена, и като персонификация на смъртта.

В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Там свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или света Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.

Имен ден днес празнуват жените, които носят името Анастасия.