Правилата на високосната година - какво трябва да знаем?

Високосна година е година с 366 дни, вместо 365 - тоест година, в която има дата 29 февруари. Високосните години са начин да се адаптира календарната година към астрономическата и към сезоните.

Сезоните се повтарят всяка тропическа година - времето, за което Земята, въртейки се около Слънцето, преминава между 2 последователни пролетни равноденствия. Това отнема около 365,2422 дни, така че при фиксиран календар с 365 дни сезоните биха се изместили.

Този проблем се избягва чрез вмъкването на един допълнителен ден (на всеки 4 години), което увеличава годината на 366 дни. В юлианския и григорианския календар този допълнителен ден се добавя към февруари, който става с 29 дни.

През 1582 г. папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар. Този календар е модификация на Юлианския календар и е още по-точен. Григорианският календар добавя 1 ден към годината веднъж на всеки 4 години, но има правила:

-година, деляща се на числото 4 без остатък, е високосна;

-ако годината обаче също се дели без остатък на 100, то тя не е високосна;

-но ако годината също се дели без остатък и на 400, то тя пак ще е високосна.

Затова години като 1984 и 2016 години са високосни, тъй като се делят на четири без остатък, докато например 2003 или 2015 – не са. 1900 и 2100 също са кратни на четири, но освен това се делят без остатък и на 100, и затова не са високосни години. В същото време обаче 2000 година е високосна, тъй като тя се дели без остатък освен на 100, също и на 400.

Юлианският календар, използван преди григорианския, спазва само първото правило.

Логиката на горните правила е следната:

С добавянето на един ден на всеки четири години, средната година има 365,25 дни. Това обаче още причинява изместване на пролетното равноденствие на тропическата година, затова на всеки 100 години се пропуска една високосна година. Така средноаритметичната година става 365,24 дни. Това все още не е достатъчно точно, затова се добавя високосна година на всеки четири века, което довежда средната година до 365,2425 дни.

Въпреки направените корекции, григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, 365,2425 вместо 365,2422 дни. Има предложения за допълнително правило - годините, кратни на 4000, да не са високосни, но те не се приемат. Реформата на григорианския календар през 1582 г. цели да се привърже календарът към пролетното равноденствие, което е постигнато за предвидимото бъдеще (периодът на завъртане може да се промени).