Поредни археологически проучвания на крепостта "Хоризонт" в Балчик

Поредното археологическо проучване на Късноантична и ранносредновековна крепост в кв. „Хоризонт“ с научни ръководители д-р Румяна Колева, д-р Чавдар Кирилов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и заместник научен ръководител Радостина Енчева от Исторически музей - Балчик се осъществи през септември, съобщават от музея в Белия град. 

От 2009 г. насам тук, благодарение на чудесното сътрудничество между Историческия музей в Балчик и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, неизменно се провежда учебната практика по средновековна археология на студентите от специалност археология на Университета. За поредна година те бяха финансирани и от програмата на Министерство на културата за целево подпомагане на теренните археологически проучвания в България.

Крепостта с площ около 110 декара е една от най-големите, строени някога в днешните български земи и най-голямата, издигната в напредналата Късна античност (епохата, обхващаща времето между края на III и началото на VII в.). Мястото не е случайно избрано. Твърдината съществува в симбиоза с пристанището на град Дионисополис (предшественик на днешния Балчик) – най-близката до имперската столица Константинопол морска порта на старата провинция Малка Скития (днешна Добруджа). Пристанището гарантира безпроблемното снабдяване на крепостта по море с всичко необходимо, вкл. във време на опасност, а на свой ред тя му предлага защита от нападения откъм сушата. Но ролята на това мащабно военно съоръжение далеч не се изчерпва само с неговата охрана. Настанената в него мащабна войскова част гарантира сигурността и на цялата провинция.

Данните от археологическите проучвания до момента сочат, че крепостта, изглежда, е построена при управлението на император Анастасий (491–518) на терен, част от който в предходните столетия е едно от местата, на които жителите на Дионисополис погребват своите мъртви. Анастасий реформира както финансите на империята, така и нейната армия, и залага в много по-голяма степен (за разлика от своите предшественици) на добре финансирана редовна римска армия, отколкото на наемни варварски контингенти, които с течение на времето създават все повече проблеми на имперската власт. Един от останалите до нас материални символи на тази мащабна реформа е, както личи по всичко, крепостта в кв. „Хоризонт“.

Животът тук през следващото столетие е интензивен. От 2016 г. насетне се проучва сектор недалеч от западната крепостна порта, в който постепенно се разкрива мащабен архитектурен комплекс, строен без твърде голяма финансова разточителност, но с максимална ефективност. Сгради с дебели точно един метър зидове, чиито основи са дълбоко вкопани в скалата, с масивни каменно-тухлени приземни етажи и кирпичен градеж във височина, строени по предварително замислен план, съобразен с цялостната планировка на крепостта, покрити с плоски и извити керемиди, разделени от улици и пасажи с отточни канали, покрити с плочи, функционират като жилищни и складови помещения. Вкопани във варовиковата скала дълбоки и грижливо укрепени ями служат като хранилища за вода и зърно, чието значение нараства особено много във времена на опасност. Внушителен брой амфори засвидетелстват непрестанното снабдяване на обитателите на крепостта с разнообразни продукти от целия средиземноморски свят. Вкопани в мазетата на сградите внушителни по обем глинени съдове (долиуми, т. е. делви) съхраняват зехтин, вино и зърнени храни – някои от провизиите, гарантирани на армията от имперското законодателство. Многобройни находки на глинени лампи, в които е горял зехтин, са служели на обитателите като средства за осветление при падането на нощта. Дневната светлина е прониквала в сградите през остъклени прозорци, за които свидетелства внушителното количество фрагменти от прозоречно стъкло.

С напредване на проучванията се убеждаваме все повече, че през Късната античност мястото (или най-малкото проучваният участък от тази огромна крепост) е обитавано от редовна армейска част, т. е. било е, условно казано, огромна за времето си казарма, посомват от Историческия музей в Балчик. Липсват всякакви категорични следи за присъствие на жени, например иначе обичайните на други обекти керамични или каменни прешлени за вретено, накити и т. н. Няма и находки, които да подскажат, че тук е живяло цивилно население, в това число земеделски и занаятчийски сечива. Битът е прост и строг, тъкмо както подобава на една армейска част. Предметите на лукса са рядкост, за разлика от частите от въоръжение (върхове на стрели и др.).

В определен момент, нейде през VII в., крепостта изглежда е временно изоставена. Няма основания да се счита, причина за това са нападенията на авари и славяни в края на VI в. Не са налице масови разрушения и пожарища, а и монетите на император Фока (602–610) свидетелстват за продължаване на обитаването и след това. Напускането изглежда е било предварително замислено и организирано. Под рухналите покриви на част от късноантичните сгради почти няма находки – картина, която се различава рязко от случаите, в които дадено селище е нападнато и опожарено внезапно. Отправилите се другаде обитатели дори са имали достатъчно време да откопаят от земята и да вземат със себе си голяма част от долиумите, в които до скоро съхранявали припаси. Едно от възможните обяснения за напускането е изтеглянето на голяма част от армиите от Балканите заради персийската кампания при император Ираклий (610–641).

Каквато и да е същинската причина, опразването на крепостта не ще да е траяло твърде дълго. Някъде по същото време най-уязвимите й участъци, обърнати не към морето, а към добруджанската шир, са допълнително подсилени чрез направата на проста, но ефективна, каменно-землена стена, съпътствана от дълбок ров. Дълго време се считаше, че това съоръжение е дело на новодошлите Аспарухови прабългари, но вече знаем, че това не отговаря на истината. При все че в близката околност на Балчик има два внушителни некропола (на територията на летището и край село Топола), свидетелстващи за тяхната поява и отсядане в района, от разкопките на крепостта не произхождат никакви находки, които позволяват да се допусне, че те са се настанили и в нея. По всичко личи, че тя остава под контрола на Константинопол, който благодарение на мощния си флот съумява да запази ако не друго от балканските си владения, то поне значителни части от крайбрежията на полуострова. Само можем да гадаем дали в някакъв по-късен момент (евентуално през X век) крепостта все пак пада (за кратко) в ръцете на българските владетели.

Животът в нея продължава със сигурност до XI, а най-вероятно и през XII в. При все че тя несъмнено продължава да изпълнява (и) военни функции, за което съставът на обитателите й от един момент на сетне е доста по-разнообразен в сравнение с късната античност. Присъствието и на жени се засвидетелства недвусмислено от споменатите прешлени за вретено, както и от накити като стъклени гривни, бронзови пръстени. Калъп за отливане на бронзови обици е доказателство за изработването им в крепостта. Морето дава възможност за връзки и контакти с далечни земи, за които свидетелстват различни по своя характер находки, в това число и открита през тази година част от рядка паница със сграфито украса и тюркоазена глазура, пристигнала тук от района на Кавказ или дори от още по-далеч на югоизток.

През средновековието ясно се открояват (поне) две фази на обитанието. През първата сградният фонд от Късната античност, макар и отчасти ощетен, все още е в достатъчно добро състояние, така че да даде възможност на хората – след нанасянето на някои поправки и преправки – да използват до голяма степен старата късноантична инфраструктура. С напредването на времето тя все повече бива обезличавана и прекроявана. Стари зидове биват демонтирани, за да се преизползват в изцяло нови градежи, част от които запушват някогашни късноантични улични платна, придавайки в крайна сметка на средновековното селище облик, който вече има малко общо със старата късноантична крепост. Той обаче съвсем не е изглежда сиромашки – за разлика от ред други средновековни селища по същото време, в това число и значими центрове като Плиска, тукашните жители обитават масивни каменни сгради, настлани с хубави каменни подове и покрити с керемиди, някои от които имат и добре устроени мазета, използвани като складове.

Окончателното напускане на крепостта през (изглежда) XII век вероятно стои в тясна връзка с появата по същото време на ново селище на естествено защитено място, на възвишението Джени баир над днешния градски стадион, което е много по-близо до пристанището, около което животът така или иначе не е прекъсвал в нито един момент в последните повече от 2500 години.

Източник: Исторически музей Балчик