Почитат загиналите в Ирак български войници, сред тях и Свилен Киров от Добрич

Утре, 29 декември в град Плевен военнослужещи от 5-то бригадно командване ще отдадат воински почести и ще поднесат венци и цветя пред паметната плоча в района на командването в памет на военнослужещите от 5-та Шипченска механизирана бригада, загинали в Ирак - офицерските кандидати Иван Инджов, Свилен Киров от Добрич, Гърди Гърдев и Димитър Димитров. В тяхна памет ще бъде отслужена панихида, съобщават от Министерството на отбраната.

Свилен Симеонов Киров е роден на 11.06.1978 година в град Добрич. Учил е в СОУ „Дора Габе” и в Строителния техникум. В казармата постъпва през 1997 година в Охранителната рота в Горна Оряховица, а след това в Новаково, охрана на погребите. Като малък се занимавал с футбол. След казармата започнал усилено да учи английски език.

Години по-късно, в книгата „Жив е споменът за вас!”, издадена от дружество „Военноинвалид” в Добрич, майката на Свилен Киров Мира Михалева разказва за сина си:

„Искаше да пътува по корабите. Трябваше да се яви на интервю в Букурещ, но сумата, която трябваше да внесе, беше сериозна. Не беше по нашите възможности. Затова Свилен започна работа в кораборемонтна фирма във Варна. Обещаха добро заплащане, но уви! Тогава отиде в армията.Договорът му беше за три години. Трябваше да изтече на 1 март 2004 година. Беше в Босна към ООН и в Ирак. На 27 декември 2003 година загина при атентата в база Индия в Кербала. Чуждо разузнаване имало внедрен агент при талибаните и са получили информация, че българската база в Кербала ще бъде нападната. Информирали са Министерството на отбраната и Интенданта, но никой не реагирал – нали техните деца не са там. Престъпна небрежност, престъпна безотговорност – както от командния състав на армията, така и от командния състав на батальона. В първото интервю командирът на батальона Петко Маринов разобличаваше в корупция Министерството на отбраната. Например, войниците получавали слънчеви китайски очила, а се подписвали за очила за нощно виждане. Така стоял въпросът с прожекторите и т.н. Закарали са в Ирак машини, които да им помогнат за укрепване на базите „Индия” и „Кино”, но ги запазили новички. Не са спазили нито едно от изискванията за укрепване на базите. Пример: спалните помещения не трябва да имат външна стена, а в тази база прозорците гледат навън, с железни рамки, които не могат да спрат стъклата и железата при взрива. Така загиват на стълбището Свилен, Саръев и Инджов. Потулиха заслугите на Свилен. Заведох дело срещу Министерството на отбраната и много се борих за справедливост, но направо ме закопа адвокат Райчин Пръмов, син на Иван Пръмов – член на Политбюро в годините на соца. Спряха делото, без да имат право. Но, у нас всичко може. Постараха се да бъда обявена за луда. Бедна ви е фантазията колко са организирани, когато искат да смажат някого. Големи бяха обещанията на адвоката, а целта е само една – да спечелят от нещастието ни. Дори ме заплашваха за здравето и живота на малкия ми син. А, моя Свилен го няма. Няма справедливост! Само болка и спомени!”