Пенсионираният учител Иван Пейчев написа книга за историческата и родова памет на село Житен

„Важно е човек да познава корените и рода си. Така ще бъде съхранена националната ни памет“ – това житейско верую изповядва Иван Пейчев, пенсиониран учител, родом от генералтошевското село Житен. На 83 години той е осъществил мечтата на живота си – да напише и издаде книга за историята на родното си село. Днес сборникът „Историческа и родова памет на село Житен“ е факт, благодарение на издателската помощ на Про Нюз Добрич. „Духовно съм нахранен“ – казва с удовлетворение авторът по повод излизането на книгата му. Предстои нейната премиера – на 7 юни от 17.30 часа в РБ „Дора Габе“ в Добрич.

- Г-н Пейчев, как се роди идеята за тази книга? Какво Ви подтикна да се захванете с подобно занимание?

Още от малък проявявах любопитство към историите на възрастните хора от нашето село, които са участвали във войните. Спирах се край тях и с интерес слушах тези истории, а след като се върнех у дома ги преразказвах на родителите ми. До ден днешен се интересувам от историите на старите жители на село Житен. Още като ученик си правех бележки, а майка ми и баща ми се чудеха защо си водя записки. Отговарях им, че може да ми потрябват някой ден. Някъде към 1970 година, помня, че бях на почивка във Велинград, бил съм 29 годишен, купих си една тетрадка и започнах да пиша в нея. Така поставих началото на тази книга. Записвах родови истории, интересувах се от всичко, свързано с историята на Житен и така натрупах много тетрадки. След 2000 година, мои колеги и приятели, които знаеха, че събирам материали, започнаха да ме питат настойчиво няма ли да покажа тези записки, оформени в книга. Така започнах сериозно да се замислям да осъществя тази идея. Направих подробен план, който консултирах с моя брат – писателя Славейко Чамурлийски, който много ми помогна в това начинание. От баща ми съм запомнил, че за да докажеш една работа, че е вярна, поне трима души от различни места трябва да я потвърдят.

- Това е основен принцип и в журналистиката.

Да, зная това и от брат ми, който освен писател, беше и журналист. Така постепенно направих чернова, която брат ми прочете и с чийто препоръки се съобразих. И ето че с помощта на Про Нюз Добрич тази книга бе редактирана и издадена през настоящата година, за което съм много благодарен.

- Вие сте учител по професия. В книгата обаче правите исторически обзор не само на образованието и просветното дело в село Житен, но подробно проследявате неговата история от основаването му до наши дни, участието на житенци в борбите против румънската окупация на Добруджа, в Първата и Втората световни войни, стопанското, културното и духовно развитие на селото, краеведски проучвания и родословни изследвания на фамилиите от този край. Всичко това изисква продължителен и упорит труд по събиране на голям обем информация. Разкажете ни повече за технологията на написване на сборника – как събирахте информацията, къде срещнахте най-големите трудности?

Проучвателската ми дейност започна в Регионална библиотека „Дора Габе“. Първо там проверих какви материали има за родното ми село. Записвах всичко ръкописно в един тефтер. Ходих и в Държавен архив, търсех и в енциклопедиите. Правех справки и в Историческия музей, в Етнографската къща. Така започнах да описвам историята на Житен. Срещах се непрекъснато с възрастни хора, родени преди 1900 година. Една от сестрите на дядо ми – баба Мария, е родена през 1869 година и беше живата история на селото. Тя умря на 100 години и от нея съм записал много неща. Много истории имам записани и от баща ми Пейчо Стоянов, както и от чичовците ми. Народните песни, които съм споделил в книгата също знам от баща ми, който ги рецитираше наизуст и ги беше научил от неговия баща. Така народното творчество се е предавало през поколенията, така и аз предавам своите истории на моите деца и внуци.

- Важно ли е човек да познава корените и рода си?

Много е важно. Моите деца живеят в Канада и Швейцария, имам и правнуци, които са в България. Разказвам им всичко, което съм написал в книгата и те са доволни от това. Интересуват се от миналото, от корените си, гостували са в Житен. Родната ми къща си стои, ходим там от време на време, всичките ми спомени водят началото си от там. Макар, че съм напуснал селото през 1964 година, не съм прекъсвал връзката си с него и с корените си. Наскоро чествахме 115 години от основаването на читалището в Житен, бях поканен на тържеството и получих награда заради книгата и това много ме трогна. Радвам се, че житенци очакват с нетърпение премиерата й на 7 юни в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

- Какво е настоящето на село Житен през Вашия поглед? Оптимист ли сте за неговото бъдеще?

Навремето жителите на селото наброяваха около 2 000 души. В момента Житен се населява от 118 души, най-възрастният от тях е на 85 години. Няма млади хора, нито деца. Училището и детската градина са затворени. Действащи са само църквата и читалището. Тъжно ми е като гледам всичко това. Преди време направих малко дарение на читалищната библиотека, която наброява над 15 хил.тома литература, може би ще направя и ново дарение от личната ми книжна сбирка, надявам се да представлява интерес. В Житен няма никакъв поминък, освен селското стопанство. Селото се оживява единствено през лятото, когато идват на гости млади хора и деца при възрастните си роднини.

- Удовлетворен ли сте след написването на тази книга? Можем ли да кажем, че това е делото на живота Ви?

Определено да. Честно казано – сега и да умра, няма да съжалявам, защото съм оставил нещо след себе си. Надявам се моите земляци, роднини, приятели, колеги и познати, всички читатели на тази книга да останат доволни от написаното. Дано да се появи и друг летописец на Житен, който може би ще разкаже още по-интересно за неговото минало и история.

- Как ще се разпространява тази книга и как хората, които иска да я притежават, могат да се снабдят с нея?

Ще проведа разговори с кметската управа на Генерал Тошево, понеже село Житен е на територията на тази община, за да видим какви са възможностите да предложим екземпляри в местните библиотеки и читалища, също в редакцията на общинския вестник. Ще занеса книги и в читалището на село Житен. След премиерата на книгата в Добрич, може би ще направим представяне и в Житен, така че ще има възможност хората да се снабдят с нея.

- Правите ли планове за нова книга? Мислите ли да продължите с писането?

Обмислям да напиша една автобиография, в която да разкажа преживяното от детските ми години до ден днешен. Пиша и стихове, може да помисля и за стихосбирка. Писането ми допада, запалих се покрай брат ми. Ако е рекъл Господ да има живот и здраве, и това ще стане. Но и така съм доволен – духовно съм нахранен с издаването на „Историческа и родова памет на село Житен