Първата винена дегустация на музей-кораб „Радецки“ се състоя днес с вината на 13 изби от региона

Първата винена дегустация на музей-кораб „Радецки“ се състоя днес. Тя беше част от Фестивала на дунавското вино и включваше вина на 13 български изби от района на Северозападна и Централна Северна България, които представиха продукцията си пред жителите и гостите на град Козлодуй. Те са част от Сдружение „Дунавски винари“, което обединява 20 изби.
Капитанът на кораба Марио Тутунаров съобщи, че тази година се честват 60 години от пускането на кораба по вода. „Нашата цел е да популяризираме вината от Дунавския регион и да развиваме винен туризъм“, каза Еми Маринова от винарска изба „Бургозоне“. По думите ѝ всички участници в днешното събитие се стремят да правят качествени вина от собствени лозя и да представят региона по най-добрия начин.
„Постарали сме се да подберем вина в различни стилистики“, каза Марин Маринов от „Wine Lovers“. Той отбеляза, че всичко най-хубаво започва с пенливо вино. В тази връзка първа се представи изба „Врачанска теменуга“ – малка семейна бутикова изба, която се намира на пет километра от Враца. Тя разполага със собствени лозя – 120 декара Врачански мискет, от който произвежда различни вина – бели, полусладки, пенливи, ракии, а сортът е използван и в купаж за червено вино.
Калоян Гюпчанов от „Боровица“ каза, че избата е малка занаятчийска изба от Северозападна България, разположена сред Белоградчишките скали. На всеки етикет могат да се видят различни скали от района, посочи той. По думите му избата е сбъдната мечта на двама енолози, които са имали смелостта да се установят в район, често пренебрегван от други. Вината се правят с минимална намеса, а лозята са разположени близо до река Дунав и са над 60-годишни.
Димитър Димитров каза, че изба „Веселите винари“ е в „несериозната“ част на винопроизводството. „Ние сме експериментатори и експериментираме с различни сортове, които по принцип не трябва да се смесват“, коментира той. Избата се намира в Люти брод и предлага възможности за винен туризъм.
Изба „Ново село“ се намира във Видинско, в подножието на река Дунав, в близост до сръбската граница. Строежът започва през 1939 г. и завършва през 1946 г. За този край традиционен е българският сорт Гъмза. Избата разполага с над 700 декара собствени лозя, някои от които са на повече от 60 години. Тя е единствената у нас, която винифицира сорта „Дунавски лазур“. В края на 2025 г. са засадени още 67 декара нови насаждения.
Винарска изба „Типченица“ се намира в едноименното село между Ботевград и Мездра. „Специализираме се в производството на разнообразни бутикови серии от висококачествени вина – както от собствени лозя, засадени на хълмовете над селото, така и от подбрани сортове от други специфични лозя в региона“, разказаха от избата.
Ники Йорданов от винарна „Свищов“ заяви, че преди 35–40 години е било престижно една изба да се нарича „винпром“, тъй като това е било условие производителят да продава вино под собствен бранд. „Сега не е толкова престижно, но ще обърнем тази тенденция“, заяви той.
Изба „Лиляче“ работи основно със сорта Сензо, като в България има под 20 декара, засадени с него. По думите на основателя Николай Ангелов сортът е бил по-широко разпространен у нас преди около 40 години.
Името на изба „Понте Дио“ е вдъхновено от превода „Божи мост“, символизиращ преход от миналото към настоящето, разказаха от винарната. Тя разполага с около 250 декара лозя в град Мизия и в монтанското село Славотин, като отглежда основно бели сортове с акцент върху Врачанския мискет.
Петко Миков от винарска изба „Видинска Гъмза“ каза, че тяхното вино от сорта Гъмза е създадено от лозя на възраст над 65 години. „Смятаме, че Гъмзата е един забравен сорт, който ни костваше 20 години да го опазим и популяризираме“, посочи той. По думите му вината се изнасят в четири европейски държави.
Тодор Загорчинов от „Агрофитнес“ заяви, че правят „винена революция“ на дунавските вина. „За мен работата на лозето е агрофитнес“, каза той, като работи със забравени български сортове.
Петър Ангелов от винарска изба „Горун“, която се намира в град Искър и работи основно със собствени лозя, каза, че дейността им е семейна. Те са засадили 100 декара лозя в специфичен микротероар, който придава характер на вината. „Нашата идея е да покажем потенциала и характера на района чрез вината“, посочи Ангелов.
Винарска изба „Ахинора“ в село Селановци е малка семейна изба, която работи само със собствени лозя и залага основно на сорта Врачански мискет, както и на Кайлъшки мискет и Сторгозия. „Фокусът са натуралните вина“, каза Антоанета Генова, един от малкото български енолози, завършили в Бордо.
Винарска изба „Бургозоне“ има 100 хектара лозя по поречието на Дунав, като отглежда основно бели и елегантни червени вина, разказа Еми Маринова. По думите ѝ износът достига 24 държави по света, като се правят усилия за налагане на българските сортове Тамянка и Гъмза. „Радваме се, че хората ги оценяват“, коментира тя.
Асистент Владимир Димитров от Института по лозарство и винарство – Плевен съобщи, че в последния петък на август ще се проведе открит ден, посветен на темата „Ароматни (мискетови) вина“. „Опитваме се да популяризираме българското вино, защото през последните години то има нужда от нашата подкрепа“, заяви той.