Отец Стоян – пастирът, който превърна храм „Св. Троица“ Добрич в дом за вяра, милосърдие и надежда

В ранните утринни часове храм „Света Троица“ в Добрич се изпълва с тишина, молитва и светлина. Под неговия купол поколения добричлии са намирали утеха, упование и духовен дом. Но зад тази жива църква стои един човек, посветил целия си живот на вярата и на хората – иконом Стоян Стоянов, познат и обичан от всички просто като отец Стоян. 

Храм с вековна история

Църквата „Света Троица“ е не просто архитектурен и духовен символ на Добрич – тя е паметта на града. Настоящият храм е третият, изграден на това място. Първият датира от 1784 г., когато до него е имало и училище – люлка на духовността и просветата. Вторият храм е осветен на 11 май 1860 г. и, както свидетелстват историческите източници, също е носел името „Света Троица“.

На това освещаване присъства Иван Попхристов Кършовски – учител към храма и прадядо на бившия еврокомисар Кристалина Георгиева. Думите му срещу гръцкия владика тогава му костват девет месеца затвор – ярко свидетелство за борбата за църковна и национална независимост.

С разрастването на Добрич в края на XIX век храмът вече не може да побере всички вярващи. Така се ражда идеята за нова, по-голяма църква. През 1903 г. е избран строителен комитет, а след обществен дебат и настояване на над 300 добричлии новият храм е решено да бъде изграден на старото място – там, където традицията и паметта се преплитат.

Проектът е дело на прочутия архитект Петко Момчилов – име, свързано с някои от най-знаковите сгради в България. Строителството продължава от 1905 до 1908 г., а освещаването се извършва на 22 май 1911 г. – дата, белязала нова духовна епоха за града. 

Красотата на вярата – иконите и духът

Иконите в храма са дело на Господин Желязков Сербезов – един от най-талантливите български иконописци, ученик на проф. Иля Репин в Петербург. Неговото творчество – царските икони, апостолските образи, Разпятието и сцените от Христовия живот – превръща „Света Троица“ в истинска художествена и духовна съкровищница. 

Отец Стоян и възраждането на „Света Троица“

През 1997 г. председателството на храма пооема отец Стоян Иванов и започва мащабно възраждане – не само на сградата, но и на църковния живот. Най-напред е ремонтиран покривът, следват вътрешното и външното обновяване, реставрацията на стенописите. Всичко това става с подкрепата на миряните – хора, които виждат резултатите и отварят сърцата си.

Но за отец Стоян храмът никога не е бил само място за богослужение. Той го вижда като жив организъм, който трябва да служи на човека. 

Отец Стоян Иванов, когото поколения миряни и граждани на Добрич познаваха и уважаваха, бе председател на църковното настоятелство на храм „Света Троица”, епархийски съветник, основател на приют за бездомни и на социалната трапезария в храма, помогнал на много хора в тяхната болка и безнадеждност. Не жалеше сили, енергия и време в името на хората, в името на духовността, в името на християнските ценности. 

Духовният център – вяра в действие

Най-мащабното дело на отец Стоян е изграждането на Духовния център към храма, официално открит на 19 януари 2004 г. Това е място за обучение, грижа и надежда – с библиотека, музикално обучение, детска площадка и беседка в църковния двор.

С благословията на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил тук се ражда и идея, превърнала се в мисия – дом за деца без родители. По-късно са създадени приют за бездомни и социална трапезария, които се издържат чрез земеделска дейност – отглеждане на животни, мед и зеленчуци. Милосърдието се превръща в устойчив модел, а не в еднократен жест. 

Пазител на паметта – библиотеката

Към духовния център е създадена и библиотека с над 2300 тома – истинско богатство за града. Историкът Тодор Нинов се грижи за фонда, който включва редки книги, периодичен печат и уникални издания от XIX и началото на XX век. Това е място, където вярата среща знанието, а миналото – бъдещето. 

Свещеник, който живя за другите

Отец Стоян беше епархийски съветник, архиерейски наместник на Добричката духовна околия, възпитател на свещеници и възстановител на храмове в целия регион. Той беше от онези духовници, които не делят хората, а ги събират – в болката, в надеждата, в молитвата.

До последния си ден поддържаше връзка с енорията си и се грижеше за делата ѝ, дори от болничното легло. Погребан бе от южната страна на храма, който превърна в духовен дом за хиляди. 

Наследството

Отец Стоян беше от онази голяма група свещеници в България, които бяха възпитани, насочени към Духовната семинария и Духовната академия от отец Георги Стоянов Пейчев от с. Жегларци, Добричко. От него и племенникът му отец Стоян е получил първите си безценни уроци, които го направиха изряден свещенослужител. Благодарение на него много църкви в региона бяха възстановени, изградени бяха и нови храмове. Огромното му сърце, добрите му дела, мисълта за благото на другите, на които бе посветил живота си и неговата безгранична вяра оставиха следа в душата на всеки, който го познаваше. 

Отец Стоян не остави след себе си само обновени сгради. Той остави пример – че вярата се живее, че църквата е там, където има любов към човека, и че духовността не е абстракция, а действие.

И днес, когато камбаните на „Света Троица“ звънят над гроба му от южната страна на църквата, в която служеше, в тях отеква и неговият живот – тих, смирен и отдаден докрай.