От милионери до гроздоберачката: Какво помнят старейшините в Добрич за българския лев?

Последен ден преди българската валута лев (BGN) да остане в историята. Срещаме се с тези сърдечни възрастни хора от Дома за стари хора в Добрич, за да споделят своите спомени за лева и отношението си към новата валута.

Разговорът ни с бабите Невяна, Ивана, Тодорка и Ина и дядо Йордан бързо премина в обедна седянка преди традиционната разходка, а те с надежда за по-добро бъдеще споделиха своите чувства.

„Ами да ви кажа, аз не съм много изненадана от новата валута, защото синът ми беше в Австрия и съм боравила с евро. Не усещам никаква промяна, единстеното, което може би ще ни затрудни е разпознаването на монетите, защто виждаме по-слабо. За хартиените пари нямаме проблем. За мен специално няма никакъв проблем,“ казва баба Невяна.

„Да ви кажа, старите пари вече ги забравихме. Не помня какво имаше на левовете изобразено. Еврото не ме затруднява, това са пари, важното е бройката им,“ споделя баба Ивана. „Аз много не съм боравила с еврото, но събрах малко стотинки и ми направи впечатление, че примерно 50, 20 и 5 евро-стотинки са жълти, а останалите са бели. Не видях някаква голяма разлика и малко трудно разбрах кое е 50 и кое е 20, но това може би е защото са нови монетите.“

Спомените за българския лев връщат баба Тодорка години назад. „Помня лева и преди години. Бяхме милионери дори през 97–98 година (смее се). Помня по-старите емисии – имаше портрет на Георги Димитров и на една жена с кошничка – гроздоберачка,“ разказва тя. „Аз наблягам повече на цифрите върху парите, а не на изображенията върху тях. Оправях едно прокъсано сако на мъжа ми и като изпадаха няколко лево и излезе лика на Георги Димитров. Тези монети се ползваха, когато заплатите бяха 160–200 лева.“

Сантиментът към отиващата си валута личи отново в думите на баба Ивана. „Аз всякаш имам някаква сантименталност – това е българското щото. Аз плащам с тази валута от каквто се помня, все с лев,“ казва тя. „Но още в средата на януари си казах – лева вече го отхвърлям, вече ще говоря и за евро, но ето, че сега като говорим пак говоря за стотинки, не за центове. А какв правилно да кажем – „центи“ или „цента“? Има някои неща, които с времето ще се изчистят.“

По-критична към промените е баба Ина. „Възприемам новата валута евро като нормално платежно средство. Но има повишаване на цените, само това ми направи лошо впечатление. Абсолютно при всяко нещо. Особено в началото, в първите дни лекарствата бяха с около 3 лева по-скъпи,“ споделя тя. „Търговците се възползват от това нещо, няма какво да се лъжем. Държавата колкото и да прави, не може да направи всичко. Не виждам как може една държава в малък период да влезе във всички детайли. От 2000 година са Гърция, Франция, Италия и още имат проблеми с еврото, а камо ли ние, които вчера влязохме, няма как да нямаме.“

Дядо Йордан вижда въвеждането на еврото като логична стъпка напред. „Още не съм работил с новата валута, само я притежавам. Но тези пари са подходящи за съвремеността, след като сме членове на Европа, на Европейския съюз,“ казва той.

„Преди като обикалях Европа – отиваш в Испания и веднага обменяш, после германски марки, после чешки крони. Във всяка страна първата работа беше да се обменят парите. Затуй сега няма да има пречка никаква, това е предимството.“