От Добрич до София: Как една млада актриса превръща избора си в приключение

Да си млад творец в малък град означава рано да направиш избор, който често изглежда окончателен, да останеш и да се опиташ да промениш средата около себе си, или да си тръгнеш в търсене на сцена, публика и възможности за развитие. За мнозина този избор не е просто професионален, а дълбоко личен. Той минава през усещането за принадлежност, през спомените от детството и през реалността на днешния ден.

Добрич е сред градовете, които дават първия тласък на много млади хора към изкуството, но рядко успяват да ги задържат. Какво кара младите творци да напуснат родното си място? И възможно ли е завръщането?

Разгооваряме с 25-годишната Надежда Георгиева, родом от Добрич, завършила Езикова гимназия „Гео Милев“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а днес актриса в Столичния куклен театър. Тя разказва за пътя си към сцената, за съмненията, за избора да си тръгне и за връзката с дома, която остава.

Кога за първи път си помисли, че актьорството е твоят път и имаше ли съмнение?

Не помня точно кога за първи път ми дойде идеята да стана актриса. В моето семейство се гледат филми и сериали често и винаги съм обичала киното. Докато бях ученичка в ОУ"Отец Паисий " се запалих и по театъра. Имам ярък спомен как съм трети клас и класния ръководител на сестра ми, тя е с три години по-голяма, ме взе с тях в Драматичния театър да гледам представление. Бях толкова впечатлена и завладяна от видяното, че на връщане не спрях да говоря за това. Сцената винаги ме е привличала, затова не мога да кажа в кой ден реших да бъда актриса. Мисля че всеки един ден от моя живот ме е водил към тази професия. Съмнения имах и продължавам понякога да имам. Като малка вярвах толкова силно в себе си. Знаех че мога да постигна всичко. С времето , особено в тийнейджърството , човек много се променя. Започнах да бъда много по-несигурна в себе си и уменията си. Но въпреки това работих. Това което си казвах беше ,че може да не съм най-талантливата , но със сигурност съм най-работливата. Доказах си, че с достатъчно труд, любов и късмет всичко може да стане.

Как Добрич повлия на избора ти да станеш актриса?

Добрич е град , който поощрява изкуствата. Почти всяко дете се занимава с някакъв вид изкуство. В моят случай с всичко , на което родителите ми можеха да ме запишат. Имах възможността да ходя на всякакъв вид танци в училище, бях част на хора на Медникаров, ходих на рисуване в Младежкия център. Смятам че от нашия град излизат много талантливи и добре развити артисти. И силно се надявам да продължава да бъде така. Като малък град , Добрич не предлага много развлечения за младежите. Изкуството и спортът са от добрите опции , които те изграждат като личност и те забавляват едновременно.

Какво ти даде НАТФИЗ, и какво не ти даде?

 НАТФИЗ ми даде изключително много. Даде ми връзката с моите прекрасни колеги. Те са семейството , което избирам и обичам. Те са хората, които ме крепят в най-трудните ми моменти и хората , с които празнувам най-хубавите дни. Без тях нямаше да бъда човекът , който съм в момента. НАТФИЗ ме научи на професионално отношение , на внимание към детайла, на това колко важен е външния вид и как първото впечатление може да ти отвори много врати, или да затвори. Научи ме на екипност , търпение. Със сигурност не беше лесно. Беше като Хогуъртс , красиво , но опасно. Работа всеки ден, от сутрин до вечер без почивка, напрежение , постоянен стрес, безсъние. Много хора се отказаха, аз издържах благодарение на колегите ми. Един друг се подкрепяхме.

Колко трудно е за млад актьор да се реализира в България днес?

 Смятам че с много работа, с много късмет и с правилните връзки , човек може да се реализира в каквото иска. Не е лесно да си млад актьор в България , като цяло да се занимаваш с изкуство на каквато и възраст да си , където и да е. Животът е по-различен. Един момент може да си зает от сутрин до вечер, в следващия да нямаш нищо месеци наред. Много е важно да създаваш контакти и да не пропускаш възможности. Как точно? Не знам, и аз се уча.

Мислила ли си за връщане в Добрич, и при какви условия би го направила?

Обичам Добруджа. Други са въздуха, почвата... Липсват ми равнината и полята.Наистина там където си роден , оставаш вечно свързан с това място. За съжаление възможностите за развитие в Добрич са нищожни. Да не говорим за инфраструктурата, която е под всякаква критика. Всеки път като се прибера и ми става тъжно. Бих искала да се връщам с радост и очакване в родния си град и силно се надявам да има млади хора , които имат амбицията да го развиват и подобряват. Аз сметнах че не съм този човек, за съжаление. Далеч не казвам, че в столицата е много по-добре. Просто има повече възможности за развитие и развлечение.

Има ли сцена, публика и шанс за развитие за млад актьор извън София?

Смятам че има шанс за развитие извън София. Има градове , които се грижат за разнообразието на активности за младите , което може да ви се струва маловажно, но всъщност е едно от най-съществените неща.

Какво липсва на град като Добрич, за да задържи млади творци?

В Добрич според мен липсва гражданска активност. Хората са вглъбени в собственото си оцеляване и абсолютно ги разбирам. Когато се чудиш как да си платиш тока илик да купиш нова раница на детето за училище , последното с което ти се занимава е театър , кино или галерия. Но тези неща са от изключителна важност за духа и културата на хората. Липсва дух.

Защо според теб младите хора си тръгват от малките градове?

Младите хора си тръгват от малките градове заради скука, липса на разнообразие и от желание за развитие. Няма нищо лошо в това да искаш да се обогатяваш. Стоенето на едно място цял живот , според мен , не води до добри промени нито за личността , нито за обществото. Разбира се , би било прекрасно ако след това се връщаме младите по родните места за да сложим в действия това което сме научили от света. Но най-често светът ни поема и не искаме да се отказваме от всички блага, които има да ни предложи.

Какво означава за теб „дом“ днес?

За мен "дом" значи много неща. Значи семейството ми , приятелите ми , животните ми, но най-вече значи мен самата. Научих се , че няма значение къде се намирам , защото аз съм там. Всичко което съм докоснала ,всеки с когото съм се запознала , всичко което ми се е случило , тези неща винаги ще са в мен. Хората, които обичам винаги ще са с мен , защото любовта ми към тях е винаги в мен. "Дом" отдавна не е място, а чувство в самата мен.

Ако трябва да обобщиш избора си с една дума,коя би била тя?

Ако трябва да обобщя избора си с една дума, тя би била със сигурност "приключение" .

Ако утре трябваше да дадеш съвет на млад творец от Добрич, който се колебае дали да остане или да си тръгне, какво би му казала? 

Бих му казала да обиколи всичко и да види. Светът е твърде голям, за да стоим на едно и също място. И ако сърцето му каже да се върне , какво по-хубаво от това!