Област Добрич - лидер по пчелни семейства, въпреки концентрацията на ветрогенератори
Област Добрич се отличава като лидер в България по брой отглеждани пчелни семейства, въпреки че има най-голямата концентрация на ветрогенератори в страната. Това показват официални данни от Регистъра на пчелините в България към юни 2024 г. и от Българската агенция по безопасност на храните, посочени в становище на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА).
Според анализа, североизточна Добруджа е дом на 23% от всички регистрирани пчелни семейства в България, което поставя под въпрос твърденията за негативно влияние на вятърните турбини върху пчеларството.
Становището на БГВЕА е във връзка с протеста на Обединения български пчеларски съюз, който се провежда на 1 март. Редица пчеларски организации напоследък изразяват опасения относно потенциалното въздействие на вятърните паркове върху пчелните популации и добивите на мед.
"Многобройни изследвания и дългогодишният практически опит категорично показват, че няма данни ветроенергийните централи да оказват отрицателно въздействие върху пчелите и пчеларството," заявяват от асоциацията.
В защита на своята позиция, БГВЕА цитира български експерт - проф. Павел Зехтинджиев, специалист по екология, който подчертава високата адаптивност на медоносната пчела към променящите се условия. Споменати са и международни изследвания, включително проучване от Южна Франция, доказващо, че кошери разположени близо до ветрогенератори не са негативно повлияни.
От асоциацията посочват, че в някои случаи вятърните паркове могат дори да подобрят условията за опрашителите чрез интегриране на местни растения и ливади с диви цветя в районите около съоръженията.
БГВЕА, чиито членове представляват около 50% от общата инсталирана мощност на вятърна енергия в България, призовава за "конструктивен диалог, основан върху обективни и научно обосновани данни". Организацията изразява готовност за сътрудничество с пчеларските организации и научната общност за провеждане на допълнителни изследвания.
Представяме пълния текст на позицията:
ПОЗИЦИЯ
на Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) във връзка с протест
на Обединения български пчеларски съюз на 1 март 2025 г. Във връзка с обявения протест на Обединения български пчеларски съюз на 1 март 2025 г.,
Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) изразява своята позиция относно твърденията, които се разпространяват в общественото пространство за потенциално въздействие на ветроенергийните съоръжения върху биоразнообразието и пчелите.
В световен мащаб вятърната енергия се възприема като един от най-устойчивите източници на чиста и беземисионна генерация на електроенергия. Ветроенергийният сектор има решаваща роля за опазване на околната среда чрез намаляване на емисиите на парникови газове, допринася за повишаване на енергийната сигурност и за намаляването на зависимостта от вноса на изкопаеми горива.
В последните месеци сме свидетели на една обща загриженост за потенциалното въздействие на инвестиционните намерения за изграждане на нови вятърните паркове върху местната флора и фауна. В тази връзка са и изразените опасения на представителите на различни пчеларски организации за евентуално въздействие върху пчелните семейства и намаляване на добивите на пчелен мед.
Вятърните паркове и тяхната роля за устойчивостта на екосистемите
Вятърнната енергия е от съществено значение в борбата срещу изменението на климата. Ветроенергийните паркове произвеждат електричество, без да отделят вредни парникови газове, с което помагат за намаляване на въглеродните емисии, допринасят за опазване на естествените местообитания и тяхната адаптация към променящата се среда. Тъй като изменението на климата става все по-голяма заплаха за устойчивостта на екосистемите, ролята на вятърната енергия за смекчаване на тези ефекти е по-решаваща от всякога.
Вятърни паркове и местообитанията на пчелите
Едно от срещаните погрешни схващания е, че вятърните паркове нарушават местообитанията на пчелите. Повечето вятърни паркове са разположени в селски или земеделски райони, където се развива интензивно земеделие и евентуалното им въздействие върху пчелните популации е ограничено. В действителност многобройни изследвания и дългогодишният практически опит категорично показват, че няма данни ветроенергийните централи да оказват отрицателно въздействие върху пчелите и пчеларството. Статистически данни от България: Анализът на Регистъра на пчелините в България към 21.06.2024 г. показва, че най-много пчелни семейства се отглеждат именно в районите с най-много вятърни генератори – североизточна Добруджа (23% от регистрираните в България). Това се потвърждава и от данните на Българската агенция по безопасност на храните, които сочат, че в област Добрич, където има най-голяма концентрация на ветрогенератори, се наблюдава и най-висок брой пчелни семейства.
Пчелите взаимодействат предимно с цъфтящи растения, а вятърните турбини не представляват заплаха за цветята или растенията, които опрашват. В своя публикация, проф. Павел Зехтинджиев, български учен орнитолог и професор по екология и опазване на екосистемите, подчертава високата адаптивност на медоносната пчела към променящите се условия на живот. Успешното отглеждане на пчели в градска среда е поредното доказателство.
Вятърни паркове и благоприятни за опрашителите практики
В някои случаи вятърните паркове могат дори да създадат възможност за насърчаване на благоприятни за опрашителите практики. Чрез включването на местни растения и ливади с диви цветя в районите на вятърни паркове, местообитанието може да бъде подобрено за пчели и други опрашители. Тези райони могат да служат като важни убежища, осигурявайки нектар и прашец за пчелите и от своя страна поддържайки здравето на местните екосистеми. Пчелите са привлечени предимно от цветята и вятърните турбини не влияят на способността им да намират източници на храна. Съществуват редица международни проучвания, които подкрепят с научни факти и данни тези твърдения. Специално проведено изследване в Южна Франция доказва, че разположените в близост до ветрогенератори кошери не са повлияни отрицателно. Яйцеснасянето на пчелните майки, ориентацията и защитното поведение на пчелите не зависят от наличието на вятърни генератори.
Съвместно съществуване на вятърни паркове и пчели
Идеята, че вятърните паркове и пчелите не могат да съществуват съвместно, се основава на дезинформация. При изграждането на ветроенергийни проекти са прилагат различни добри практики свързани с устойчивото планиране и управление на проектите, като например запазване на естествените местообитания и интегриране на благоприятни за опрашителите практики.
Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и нейните членове са отговорни инвеститори, които подкрепят своите бизнес проекти със задълбочени изследвания като компаниите ежегодно отделят средства за научни и експертни проучвания по тези въпроси. Съгласно действащото българско законодателство, ветроенергийните проекти преминават през открита и стриктна процедура по оценка въздействието върху околната среда, в която се анализират и оценяват потенциалните въздействия от реализацията на проектите.
С оглед на горепосоченото, БГВЕА призовава за конструктивен диалог, основан върху обективни и научно обосновани данни, като се избягват необосновани твърдения и внушения. Нашата асоциация винаги е била и ще остане отворена за сътрудничество с пчеларските организации и научната общност за провеждане на всички необходими изследвания, които да гарантират устойчивото развитие както на ветроенергийния сектор, така и на пчеларството в България.
В заключение, бихме искали още веднъж да подчертаем, че вятърната енергия е ключов елемент в борбата с климатичните промени, които представляват сериозна заплаха за всички екосистеми, включително и за пчелите. Вятърните паркове предлагат възможност за смекчаване на изменението на климата, запазване на естествените местообитания и дори подпомагане на опрашителите чрез създаване на по-разнообразни екосистеми. Сътрудничеството между секторите на възобновяемата енергия и пчеларството е от съществено значение за устойчивото развитие на нашата страна и опазването на околната среда.
Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) e представителна организация за сектор вятърна енергия в страната и обединява фирми, активни в сектора, включително и инвеститори в проекти за производство на електроенергия от вятър. Членовете на БГВЕА представляват около 50%, от общата инсталирана мощност на вятърна енергия в България. Асоциацията е разпозната от всички ключови институции и пазарни участници като дискусионен партньор с нужната експертиза и представителност, като винаги активно е съдействала на държавните институции и местните общности по въпросите, свързани с развитието на ВЕИ сектора, и в частност развитието на ветроенергийния сектор в България.
