Народната мъдрост за Ивановден – здраве, плодородие и пречистване

На 7 януари Българската православна църква отбелязва Ивановден – празник, посветен на свети Йоан Кръстител, считан за най-големия пророк и предвестник на Иисус Христос. Денят следва Йордановден и е част от зимния празничен цикъл, свързан с пречистването чрез вода.

В църковната традиция свети Йоан Кръстител е символ на покаянието, смирението и духовното обновление. В негова чест в храмовете се отслужват празнични литургии.

Ивановден заема важно място и в българската народна традиция. Според вярванията на този ден се правят ритуали за здраве, плодовитост и благополучие. В миналото е било разпространено ритуалното къпане – младоженци, именици и млади мъже били окъпвани в студена вода за здраве и сила през годината. Смятало се е, че водата след Йордановден запазва своята пречистваща сила.

В някои краища на страната Ивановден е бил свързан и с обичаи за плодородие – домакините пръскали вода около къщата и стопанските постройки, за да е „пълна годината“. Вярвало се е, че ако времето на Ивановден е ясно и студено, годината ще бъде здрава и плодородна.

Народните вярвания повеляват на този ден да не се работи тежка работа, особено свързана с остри предмети, за да се предпазят хората от болести и злополуки. Денят е бил възприеман като време за гостуване, помирение и укрепване на родовите връзки.

Ивановден е и имен ден за всички, които носят имената Иван, Иванка, Ивайло, Йоан, Йоана, както и техните производни. По традиция празникът се отбелязва с домашна трапеза и събиране на близки и приятели.

С Ивановден символично приключва празничният цикъл около Богоявление, а денят остава един от най-тачените в българския народен календар.