Младата джаз певица Мартина Петрова се завърна в Добрич след Лондон и Единбург

Понякога пътят навън не е бягство, а търсене. Търсене на сцена, на хоризонт, на по-широк свят. А понякога най-голямата смелост не е да заминеш, а да се върнеш.

Днес ви срещаме с Мартина Петрова , която е  24 години и носи в себе си както Добрич, така и Европа. Израснала в училището по изкуства СУ „Св. Климент Охридски“,  преминала през ЕГ "Гео Милев" ,“ където е отличник на випуска и носител на награда „Йордан Парушев“, тя поема смело към чужбина, за да продължи музикалния си път.тя поема смело към чужбина, за да продължи музикалния си път. Мартина завършва бакалавър по музика в University of Edinburgh в Шотландия, а след това и магистър по Jazz Performance в Guildhall School of Music & Drama в Лондон. Освен това тя е участник в „Гласът на България“, където впечатлява с гласа и таланта си още на национално ниво.

Абитуриентката Мартина Петрова от Добрич е сред най-добрите по немски език у нас

Миналата есен тя се дипломира и вместо да остане в един от европейските културни центрове, избира да се върне в Добрич. Днес времето ѝ преминава между пътувания, учене, развиване на музикалността и търсене на нови творчески хоризонти. Наскоро започва и ежемесечни участия в едно ново и специално пространство във Варна – „Място за споделяне“, където музиката ѝ среща публика в по-интимна и жива форма.

Какво кара един млад артист, получил образование на високо международно ниво, да се завърне у дома? Какво намира тук  и какво ѝ липсва? И възможно ли е Добрич да бъде сцена не само на спомени, но и на бъдеще?

17-годишната Мартина от Добрич със завладяващо парче след "Гласът на България" (+видео)

Как започна твоят музикален път в Добрич?

Музикалният ми път започна именно в училище СУ “Св. Климент Охридски”, но още преди първи клас. Майка ми ме записа в “Хора на бебетата”, когато бях на 3 годинки, чийто ръководител беше г-жа Стефка Василева, която е дългогодишен преподавател в училището. По нейна препоръка, когато бях на горе-долу 5, майка ми ме записа и на пиано в музикална къща “Катлин”  при г-жа Кателиева, понеже знаете, че пианото е основният инструмент в музиката и е много важно да свириш на инструмент, ако имате сериозни намерения в музиката. И след това вече, когато стана време за 1-ви клас, бях записана в училището по изкуства с паралелка музика, където свирих на пиано при г-жа Детелина Захариева и същевременно посещавах вокална група при Стефка Василева, по-късно и при Милена Пеева. 

Във вокалната група бях заедно с най-близките си приятели в училище - Яна, Васи, Гери, Филип. По-късно покрай вокалната група се превърнахме в банда, Little Stars. Всеки хвана по един инструмент и започнахме и да свирим, и да пеем заедно под ръководството на г-н Борислав Капитанов. Това се случи покрай конкурса на Революция Z, горе-долу 2012-2013-та. Трябваше да запишем видео към тяхната песен “Аз искам”, бяхме едни от 5-те печеливши банди в страната и имахме щастието самата банда от Революция Z да гостува в нашето училище. Беше голям празник. 

Спомняш ли си първата си сцена в Добрич и какво ти даде тя като увереност?

Най-първата сцена може би не. Но си спомням цялата подкрепа в училище, от учителите, сцените, репетициите, подготовките, пътуванията, въобще незаменими мигове с най-близките ми приятели. Никога няма да имат равни.

Кои хора в Добрич изиграха най-важна роля в ранното ти развитие като музикант?

Вече споменах повечето от тях - г-жа Стефка Василева, Милена Пеева, Детелина Захариева, г-н Борислав Капитанов, г-жа Кателиева от муз. къща Катлин, както и много други учители, всеки оставил някаква следа в мен. И не на последно място, семейството ми, разбира се.

Смяташ ли, че градът ти даде стабилна основа в началото?

Абсолютно! Имаше си всичко. 

Какво ти дава Добрич като вдъхновение, което не би намерила другаде?

Подкрепата от близките ми тук - роднини, мои и семейни приятели, стари учители. Това са хора, които ме познават от много малка, гледали са как израствам, винаги биха дошли да ме подкрепят и се радват на всеки мой успех. 

Кога беше моментът, в който осъзна, че музиката ще бъде не просто страст, а професионален път?

Около 12-ти клас. Тогава осъзнах, че музиката е единственото нещо, в което се чувствам истински полезна и смислена. 

Налага ли се младите изпълнители да търсят реализация на проектите си извън Добрич?

Да. Добрич е страхотно място за училищните години, но за съжаление за един млад човек, особено занимаващ се с изкуство, е доста малък. 

Според теб защо толкова млади хора от малките градове избират да заминат?

Търсене на нови преживявания, следване на висше образование, реализация, според мен е нормално. 

Какво трябва да се промени в културната среда на Добрич, за да задържи повече млади таланти?

Би било хубаво да имаме повече места, където младите да се срещат и да организират събития. Повече подкрепа от страна на общината към културата, спорта, образованието. Може би и повече информираност и покана към младите сами да проявяват инициатива и да организират свои културни проекти. Но забелязвам и положителна промяна. Доста млади таланти се завърнаха в родния си град. За пример давам актьорите Ростислав Костов и Георги Стоянов - Геш, както и режисьорът Радослав Христов, които разпродадоха своя дебютен спектакъл “Живи и здрави по документи” в камерната зала на ДТ “Йордан Йовков” три пъти. Това показва, че гражданите на Добрич са жадни за изкуство и подкрепят младите таланти, което мен много ме радва.

Мислиш ли, че творецът губи или печели част от идентичността си, когато емигрира?

Смятам, че пътуването и животът в чужбина са много обогатяващи - човек се отдалечава от зоната си на комфорт, среща се с нови хора и култури, оправя се напълно сам, свиква с нови закони, норми, ежедневие, опознава нови части от себе си. Това, което може би губи,  са общността и чувството за принадлежност, понеже в чужбина, разбира се, малко или много винаги оставаш чужд. 

Как се роди идеята за първата ти авторска песен?

В интерес на истината беше вдъхновена точно от носталгията по вкъщи и близките ми.

Заснемането на музикален клип промени ли начина, по който възприемаш собствената си работа?

Досега съм снимала един клип, беше си доста интересен процес.

Колко е важно за един млад изпълнител днес да има професионално заснети музикални клипове?

Зависи каква е крайната цел, може би. За разпространение в стрийминг платформите не е нужен видеоклип, но ако целта са повече гледания в ютуб или пък въртене по музикалните канали, тогава е важно да има клип, да. 

Как си представяш музикалната си кариера след 5–10 години?

Бих искала да издавам собствена музика, която да представям пред българска и интернационална публика. Мечта ми е да свиря по фестивали със своя банда. Бих искала да се развивам в сферата на музикалната индустрия, както и на образованието. И да пътувам. Ще видим накъде ще ме тласне живота.

Какво означава за теб „дом“ днес?

Домът е там, където са любимите хора. И навсякъде може да бъде дом, стига те да бъдат там.

Ако трябва да обобщиш избора си с една дума, коя би била тя?

Изборът предполагам е да се занимавам с музика? Ако да, думата е правилен.

Какво послание би дала на младите музиканти в Добрич, които се колебаят между оставането и заминаването?

Пътувайте, запознавайте се с хора, бъдете отворени за новостите, взимайте си по малко отвсякъде, но след това донесете мъничко и насам.