Мария Пенчева: когато музиката започва от Добрич

В свят в който границите са все по-отворени, а възможностите безкрайни, изборът между емиграцията и завръщането у дома се превръща в една от най-личните и трудни дилеми за младите хора. Особено за онези, които са избрали пътя на изкуството. Път, изискващ не само талант, но и сцена, подкрепа и среда, в която да растеш.

В Добрич този избор има особена тежест. Град с културни традиции и създадени поколения творци, но и с естествено по-малка сцена, той поставя младите артисти пред въпроса: да останат и да градят тук, или да потърсят развитие извън родното място?

Мария Пенчева е на 23 години и е един от младите хора на Добрич, които вече са направили своя избор. Тя завършва средното си образование в СУ „Свети Климент Охридски“ , където поставя основите на своя път, а след това продължава обучението си в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Днес тя работи като музикален педагог в детска градина в Пловдив,  роля  в която не просто преподава, а предава любов към изкуството на най-малките.

Може ли да ни разкажеш малко повече за твоето музикално пътуване?

Моето музикално приключение започна, когато бях на шест години и за първи път седнах на пианото. Още тогава усещах нещо магическо – как звуците оживяват под пръстите ми и как музиката може да разказва истории без думи. Вдъхнови ме едно анимационно филмче, „Франклин“ , когато гледах как бабата на Франклин свири на пиано, си помислих, че и аз искам да се потопя в този свят и да преживея същото чувство. Оттогава музиката винаги е част от живота ми и ми носи радост, вдъхновение и възможността да изразявам себе си.

Как Добрич повлия на избора ти да се занимаваш с музика и има ли определени личности или събития в Добрич, които са ти помогнали да израснеш като артист?

Градът ми даде възможност да се развивам в музиката още от малка. Едни от най-важните хора в музикалното ми развитие бяха госпожа Йорданка Ковачева, моята учителка по пиано, и госпожа Андреана Димитрова, моята учителка по солфеж. Те винаги ме подкрепяха и ме научиха, че музиката не е само техника, а начин да изразяваш себе си и да докосваш хората.

Какво означава музиката за теб и как я изразяваш в живота си?

Музиката за мен е начин да изразя всичко, което чувствам. Свиря на пиано и пея, защото това ми носи радост и вдъхновение, а и ми дава спокойствие в ежедневието. Чрез музиката откривам себе си и успявам да предавам емоции на хората около мен.

Колко трудно е за млад музикант да се реализира в България днес?

За млад музикант в България реализацията не винаги е лесна – сцените и възможностите понякога са ограничени, а конкуренцията е голяма. Но именно тези предизвикателства ме мотивират да работя усърдно и да развивам уменията си.

Кои според теб са основните предимства на работата като творец в България, а кои са предизвикателствата?

Мисля, че едно от хубавите неща да се занимаваш с музика в България е, че можеш да стигнеш до хората и да видиш как музиката ти ги докосва. Това носи много удовлетворение. В същото време пътят не е лесен. Понякога е трудно да получиш възможности, сцените са ограничени и трябва да работиш усърдно, за да можеш да се развиваш. Но именно тези предизвикателства те правят по-добър и те учат да бъдеш упорит като артист.

Когато си мислиш за бъдещето си като музикант, има ли нещо, което би искал да постигнеш в следващите 5 години?

Когато мисля за бъдещето си като музикант, си представям как споделям музиката си с хора и как тя ги докосва. В следващите пет години искам да натрупам повече опит, да се развивам и да се чувствам по-уверена като артист.

Какво те вдъхновява и какви са твоите мечти за развитието на музикалната сцена в България?

Вдъхновява ме самата музика и начинът, по който може да предаде емоции. Вдъхновяват ме и любимите ми артисти, които показват как музиката може да бъде силна и истинска. Мечтая музикалната сцена в България да се развива и да става по-жива, с повече възможности за младите артисти да споделят музиката си и да достигат до хората. Иска ми се да има повече подкрепа за нови идеи и за хора, които искат да творят и да се изявяват.

Как виждаш бъдещето на музикалната сцена в Добрич за младите хора? Има ли място за нови таланти да се утвърдят и да изградят кариера тук?

Мисля, че за младите хора в Добрич има възможности, но сцената е сравнително малка и понякога е трудно да се утвърдиш. Все пак вярвам, че винаги има място за нови таланти, стига да имат желание да работят и да се развиват.

Какво трябва да се случи в града, за да е по-лесно за младите хора да се реализират в изкуствата?

За да е по-лесно за младите хора да се реализират в изкуствата в града, трябва да има повече възможности за изява като концерти и събития, където младите артисти да могат да покажат таланта си. Също така е важно да има подкрепа и внимание към новите идеи, за да могат младите хора да се развиват и да растат като творци.

Какви са твоите наблюдения върху младите хора в Добрич, които изберат да останат тук, и тези, които решават да се установят в чужбина?

Според мен е въпрос на личен избор къде младите хора решават да продължат – дали да останат в Добрич, или да се установят в чужбина. Тези, които остават тук, често са упорити и търсят начини да се развиват въпреки ограниченията на града. Онези, които избират чужбина, търсят повече сцена, повече възможности и шанс да се изявят на по-голям мащаб. И двете решения имат своите предизвикателства, но за мен най-важното е да следваш музиката и мечтите си, независимо къде си.

Какво означава за теб „дом“ днес?

За мен „дом“ е повече от сграда , това е мястото, където се чувствам спокойна и където мога да бъда себе си. Домът е там, където съм заобиколена от хората, които обичам, и които ми дават чувство за уют.

Ако трябва да обобщиш избора си с едно изречение , кое би било то?

Музиката е моят път и моят начин да изразявам емоциите си.