Липсата на национална политика за читалищата може да доведе до отпадането им от регистъра на ЮНЕСКО

Ако няма национална политика за читалищата, това, което ги грози, е да отпаднат от регистъра на ЮНЕСКО за опазване на добрите практики за нематериално културно наследство, каза за Про Нюз Добрич Наталия Георгиева, председател на Народно читалище „Свобода – 1897 г.“ в балчишкото село Гурково.

Липсата на държавна политика за читалищното дело е била дискутирана на провелия се на 31 май XXXVI конгрес на народните читалища, допълни тя. Георгиева припомни думите на бившия заместник-министър на културата Юрий Вълковски от началото на миналата година: „Както има страшно много активни читалища, има и такива, които са като спящи клетки на Ал Кайда.“

„Недопустимо е да се говори за читалища като за терористични организации. Това е нещо, което нито един политик в България не би трябвало да си позволява. Ние сме самодейци, това е гражданска организация. Тя е надпартийна, нерелигиозна, самоуправляваща се“, каза читалищният председател.

„Читалищата имат своята роля, ако и да са изживели Златния си век по време на Възраждането. Те са обществените и културни центрове на малките населени места, където няма театър, галерия, опера. Те са средищата на обществения и културен живот“, категорична е Георгиева.

По думите ѝ XXXVI конгрес е излъчил силен сигнал към политиците, който е и отглас на меморандума от миналата година на д-р Николай Дойнов за „бедстващото положение, в което се намират читалищата в България“.

„Те са близо 4000, от които над 2000 са членове на Съюза на народните читалища, и имат нужда от национална политика и подкрепа. Много от тях не получават общинска субсидия. Как точно с една държавна субсидия, която покрива само и единствено издръжката на един секретар-библиотекар, се очаква читалищата да имат своята дейност“, пита Георгиева.