Изложба за 144 години от преименуването на Добрич е подредена на пл. „Свобода“ (СНИМКИ)
Композицията на РИМ – Добрич представя ключови моменти от историята на града – от Хаджиоглу Пазарджик до възстановяването на името Добрич през 1990 г.

Нова изложбена композиция е подредена на централния площад „Свобода“ в Добрич по повод 144 години от преименуването на града. Експозицията е дело на Регионалния исторически музей – Добрич и проследява историческите етапи в развитието и имената на града.
От информационните табла става ясно, че в обозримата си история – от XVI до XIX век – градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик. През 1881 г. жители на града изпращат прошение до Варненския окръжен управител с искане турското название да бъде сменено с Добрич – в памет на деспот Добротица. На 19 февруари 1882 г. княз Александър Батенберг дава одобрение, а в бр. 22 на „Държавен вестник“ новото име Добрич е поставено на картата на България.
Изложбата припомня и сложните години след Междусъюзническата война. На 28 юли 1913 г., след подписването на Букурещкия мирен договор, Южна Добруджа става част от Румъния. С приетия на 14 април 1914 г. „Закон за организацията на Южна Добруджа“ започва политика на промяна в областта, включително и на имената на населени места – Добрич отново става Базарджик.
По време на Първата световна война, на 4 септември 1916 г., градът е освободен и приема името Добрич, но след Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. Южна Добруджа отново е присъединена към Румъния и името Базарджик е възстановено. В периода 1922 – 1940 г. в областта са заселени около 100 000 румънци.
С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща в пределите на България, а градът отново носи името Добрич. След 9 септември 1944 г. започват политически промени, а през 1949 г., с указ на Великото народно събрание, градът е преименуван на Толбухин в чест на съветския маршал Фьодор Толбухин. С указ № 987 на президента на Република България Желю Желев от 19 септември 1990 г. е възстановено старото име – Добрич.
В отделни табла са представени и откъси от автори, писали за града. Йордан Йовков описва Добрич като „сърцето, което импулсира живота на цяла Добруджа“, а Любен Бешков разказва за стария градски площад и безистена „Таш хан“. Веселина Малчева представя историята на хотел „Москва“, а Йордан Дачев припомня търговската улица – днешния булевард „25 септември“.
Експозицията обръща внимание и на етническата толерантност в града – съжителството на българи, турци, арменци, татари, гагаузи, цигани, гърци и евреи, както и на знакови храмове като църквите „Св. Троица“, „Св. Георги“, „Св. Ованес Евангелист“, Синагогата и открития през 1922 г. параклис „Св. Архангел Михаил“ във Военното гробище.
Настоящата композиция е обновена версия на изложбата, създадена през 2022 г. по повод 140 години от преименуването на града. Тогава инициативата е финансирана от Община град Добрич.
Изложбата може да бъде разгледана на открито на площад „Свобода“.














