Изложба връща спомена за първия кмет на Добрич след Крайовската спогодба

Сдружение „Мисия градеж“ в партньорство с Община град Добрич канят жителите и гостите на Добруджанския регион на 2 май 2023 г. в 17:00 часа в Младежкия център – Добрич на откриването на пътуващата експозиция „Една (НЕ)обикновена изложба за добрия пример на будния дух“. Тя се организира от Сдружение „Мисия градеж“ с председател адв. Борислав Българинов с любезното съдействие на Държавен архив – Русе и в партньорство с Община град Добрич. Експозицията ще остане в града ни до 9 май т.г.

Един различен прочит на историческите сведения пресъздава начина на управление на инж. Кирил Старцев – един от най-успешните кметове някога в България, работил като градоначалник в Русе в периода 1934–1944 г. при икономически, политически и военни сътресения.

Името на Кирил Старцев се свърза и с историята на Добрич. Той е назначен за първи кмет на града ни след подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа отново към България през 1940 г. В Добрич Кирил Старцев остава само около 100 дни /септември – декември 1940 г./ и заедно с дошлите с него служители от Русенската община успява да организира работата на общинските служби в града ни и да се справи със спекулата и с настаняването на пристигащите от Северна Добруджа български преселници.

В изложбата ще бъдат представени и материали на Държавен архив – Добрич и на Регионалния исторически музей в града.

 

Биография на инж. Кирил Старцев

/2.01.1895 г. – 12.12.1962 г./

Роден в Белоградчик на 2 януари 1895 г. През 1902 г. семейството се преселва в Русе заради бащата, който е военен.

Образование:

- 1913/1914 г. завършва Русенската мъжка гимназия „Цар Борис“;

- 1916 г. – завършва Военното училище /дипломира се с чин поручик, участва в Първата световна война и след края й става член на Съюза на запасните офицери и подофицери /

- 1918 – 1922 г. учи в Политехническия университет в гр. Лозана, Швейцария, специалност: строително инженерство.

Професионален път:

1922 – 1925 г. работи в Русе като помощник-инженер в жп секция /за строителство на жп линии и мостове/;

1925 – 1933 г. е началник на водоснабдителното бюро към Русенската окръжна постоянна комисия /впоследствие длъжността е трансформирана в „районен инженер по водите”/.

1934 г. – началник-отдел по водите в Министерство на земеделието и държавните имоти.

24 декември 1934 – 14 септември 1944 г. – кмет на Русе. В рамките на мандата му:

- се изграждат Съдебната палата и Халите;

- започва строителството на голяма модерна баня;

- благоустрояват се Градската градина и крайбрежния булевард, който се снабдява с твърда настилка, тротоари и парапет, Мост на въздишките и дървета;

- започва строителството на голяма модерна баня;

- разширява се електрическата централа.

инвестира се много в изграждането на инфраструктурата на града – водоснабдяване, канализация и електрическа мрежа. В крайните квартали се прокарва вода, правят се временни тротоари.

открива се Българското дунавско параходство /1935 г./.

завършва изграждането на училищата „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, прави се основен ремонт на останалите.

осигуряват се средства за театъра и за написване историята на Русе;

създава се Ротари клуб в Русе /1936 г. Клубът съществува до 1941 г., когато е закрит по Закона за защита на нацията./ 

Избран е за председател на Съюза на българските градове;

1940 г. е командирован е като кмет в Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Ю. Добруджа. В града остава 106 дни – от 11 септември до 26 декември 1940 г. и заедно с дошлите с него служители от Русенската община успява да организира работата на различните общински служби и да се справи и с настаняването на пристигащите от Северна Добруджа български преселници.

1942 г. е командирован като кмет във Видин след голямото наводнение, за да подпомогне възстановяването на града.

Семейство

Женен, с две деца – син /Веселин, 1928 г./ и дъщеря /Татяна – 1938 г./.

Последни години

- Ноември 1944 г. – началото на 1945 г. е в т.нар. трудов лагер в покрайнините на Русе и работи по отстраняване последиците от бомбардировките.

- 1945 – 1950 г. е началник на водния синдикат „Русенски Лом“ /Тези синдикати се създават през 20-те години в резултат от приемането на Закона за водите, който отнема правата на частни лица и предприятия да ползват водни източници. Те са сдружения на еднолични и колективни членове, които се заемат с построяване, поддържане и експлоатация на водни съоръжения под непосредствения контрол на държавата, т.е. занимават се с напоителни дейности; пресушаване и оздравяване на блатисти места, корекция на коритата на реки, добиване на енергия. Държавата участва с 30% от стойността на строителството, осъществявано от водния синдикат./

- 1950 г. му отнемат едната къща и Старцев се преселва в София, а семейството му – в Шумен. В София остава 2 години и работи във водния синдикат.

- 1952 – 1954 г. е учител в техническото училище в Шумен.

- 1954 – 1956 г. се връща в Русе и работи по водоснабдяването на Лудогорието.

- 1956 – 1959 г. е изпратен в лагера в Белене.

- 1959 - 1960 г. работи в проектантска организация, но се пенсионира по болест.

- 12 декември 1962 г. умира /на 67 години/.