Християните празнуват Благовещение

Днес празнуваме Благовещение - един от най-светлите християнски празници в православния календар. Това е денят, в който Архангел Гавраил възвестява на Дева Мария благата вест, че с нея е Господ и тя ще роди непорочно заченатия Негов син – Спасителя на човешкия род. Това е и Денят на пролетното пробуждане на природата.

Имен ден празнуват Блага, Благой, Благовест, Благовеста.

Според преданието в ранната мартенска утрин Божият вестител дошъл при пресветата Дева, която четяла Светото писание, и изрекъл: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените…Ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус…“. За православната църква това е ден на почит към Светата майка, празник, който утвърждава божественото женско начало и е в чест на всички майки, даряващи живот.

В традиционния календар Благовещение е смятан за голям празник – „половин Великден“. Според народните представи на Благовец идва пролетта и лястовичката е тази, която носи благата вест, че зимата си е отишла и природата се пробужда за нов живот. С появата на лястовичките се свалят мартеничките. Чуе ли първото кукане на кукувицата, всеки трябва да пипне парче хляб и пари, за да е имотен и сит през цялата година.

Според традиционните вярвания на този ден мечките напускат леговищата си и отиват до реката, за да се изкъпят, а водата става лековита. Широко познато е обредното гонене на змии и гущери с викове и заклинания, съпроводено с удряне и дрънчене на желязо: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец!“.

Жените почистват и подреждат къщата, премитат дворовете, а събраната смет запалват. Повсеместно разпространеното палене и прескачане на огън е свързано с вярването в пречистващата му и предпазваща сила.. Част от изпълняваните на този „благ“ ден ритуали са свързани с народната етимология на празника – Благовец, благо, сладко. Смята се, че всяка рана зараства по-бързо – затова стопаните бележат стадата си, а на малките момичета им се пробиват ушите. Вярва се, че в нощта срещу Благовец там, където има заровено имане, се появява син пламък.

Празничната трапеза включва задължително обредна пита, риба, лучник, вари се и супа от прясна коприва. Народът казва, че на Благовец човек вече се „хваща за зелено“.